Посещението на един обикновен магазин за домашни любимци няма да ни убеди в това, че съществуват над тридесет различни мутации на Зебровата амадина. Нормалната птица има сив гръб, оранжева човка и крака, ръждиви бузи и ръждиви слабини на бели точки (последните два белези липсват при женската). Задължително е присъствието и на черна "сълза". Мъжкият има и черно райе под човката си.
От тук майката природа е взела основните цветове за своята палитра и е превърнала Зебровата финка в свое платно. Макар че са се запазили главно бялото, кремавото, черното или жълтокафявото, начините по които могат да бъдат съчетани замайва умовете на собствениците им. Много от тях години наред работят над създаването на мечтаната от тях птица.
В повечето случаи мутациите се появяват в две разновидности - светла и тъмна. Всяка от тях си има свои привърженици. За начинаещите развъдчици е забавно след кратко проучване да се впуснат в диренето на "тяхната" птица сред многото разновидности.
Най-честата мутация е пъстрата. Тя има бели кръпки навсякъде по тялото си. Обикновено коремчето на тази птица остава бяло както при повечето мутации, обаче се случва бели да бъдат и гърдите и корема. Пъстрата Зебра може да бъде обилно пъстра, което ще рече с над 40% белези по тялото, или леко пъстра. От всички разновидности тази е най-обикновената. Забавното при нея е, че едва ли ще намерите две еднакви Пъстри зеброви финки.
По-долу виждате няколко линка, които водят към снимки и кратки описания на по-известните мутации сред зебровите амадини. Горещо Ви препоръчвам да ги разгледате, за да се убедите колко красива може да бъде една такава птица.
Бялата зеброва амадина е една от най-рано появилите се мутации в изкуствени условия. Точният й произход не е известен. Тя е рецесивна мутация. Лишена е от всички белези и цялата перушина е бяла. Запазен е цветът на човката, тъмните очи и оранжевият пигмент на краката. Човката остава единствения белег, по който белите мутации могат да бъдат полово разграничени. Мъжките са с тъмночервена, а женските с оранжева човка. Цветът на очите може да варира от тъмнокафяв до червеникаво кафяв. Тази разлика е рефлекс от потеклото на Бялата Зебра. Например, Бяла с тъмни кафеви очи е вероятно потомък на сиво родословие, докато Бяла с червеникаво кафеви очи е потомък на бежово родословие. Цветът на очите може по-лесно да бъде определен при наскоро излюпилите се Бели Зеброви пилета. С нарастване на възрастта това става по-трудно. Много от хората развъждащи амадини, щом забележат бели пиленца с розово-червени очи решават, че са получили Зебра Албинос. В действителност шансът да попаднете на истински Албинос е много малък. Тези пилета по-късно си израстват като обикновени бели мутации от бежов произход. Истинската Зебра Албинос е отбелязана като съществуваща, но очевидно тя е много рядка. Никога не съм я виждал на снимка нито пък по пазарите. Тя не е твърдо установена мутация. Истинската Бяла Зебра често показва тъмни петна по шията и гърба. Това особено важи за тези със сив произход. Понякога със смяната на перушината петната изчезват, но повечето пъти остават като постоянен белег. В миналото често се е препоръчвало Бежовите Зебри да се кръстосват с Бели, с идеята че тъмните петна ще избледнеят в сравнение с Белите амадини от сив произход. Но дори и тогава "Бежовите" Бели Зебри запазват бледите си жълтокафеви или кремави петна по горната част на тялото си. Петната са нежелана особеност, която за съжаление е много трудно да бъде отстранена. Дори и съчетаването на две много добри Бели Зебри не носи гаранции, че малките им няма да са носители на досадните белези. Странното при Белите Зебри е, че много от тях отглеждани специално за изложби са всъщност Пъстри Зебри, чиито петна обаче са само бели. Бялата Пъстра Зебра няма петната, за които по-горе стана въпрос. В действителност всички Бели Зебри, които се показват днес по изложбите, представляват Бели Пъстри, а не оригинални Бели мутации. Трудно е визуално да бъдат разграничени едните от другите. Когато обаче бялата птица се кръстоса със Сива или Бежова Зебра, веднага си проличава произхода й.
Произхода й не е ясен и точен, но може да се предположи, че се е появила между средата и края на 70-те на XX век. Тя е рецесивна мутация. Без съмнение това е една от зебрите, които най-лесно хващата окото. Това се дължи на черните петна при мъжкия и женската. Много е интересно и оцветяването на хълбоците при мъжкаря - тъмночервеникаво-черно с бели точки. При едни преобладава черният цвят, при други - червеникавият. Женската също като мъжкия има петна при бузите, но при нея те не са така силно изявени, а често пъти са на половина по-малки в размер.
Трудно е да бъдат различени полово младите чернобузи зебри, защото при първото си оперение всички са с черни бузи, но скоро мъжките получават характерната си украса на гърдите, а женските губят яркостта си по бузите.
Като цяло птиците от тази мутация са издръжливи и добри родители. Могат да бъдат комбинирани с други разновидности. Една от най-красивите комбинации е Чернобузата светлогърба амадина. Тази бледо оцветена в тялото птица демонстрира ярки, лъскави, черни багри.
Доминантната кремава зеброва амадина е една от най-красивите птици с размита украса. Доминантната размита бежова амадиан (Dominant Creams) е близка до Доминантната Сребърна, но е със светъл кремав цвят на тялото, а не със сребрист. Мъжкарите запазват полово отличаващите ги бузи и хълбоци, но те са с толкова бледи багри, че са почти невидими. Това прави половата диференциация на тази мутация твърде трудна.
Разновидността е доминантна. Една такава амадина в комбинация с каквато и да е друга ще даде 50% Кремаво и 50% нормално поколение. Нормалната зеброва амадина не може да носи гена на Доминантната кремава.
Бежовобузата и сивобузата амадина се появяват в началото на 60-те години на XX век в Европа. На пръв поглед мутацията прилича на Florida Fancy. Често цвета на тялото й е подобен - ярък, почти бял, със богати тъмножълти долни части. Най-интересното е, че и при двата пола се наблюдава оцветяване на бузите. Те варират от тъмносиви, почти черни, до на половина сиви, на половина оранжеви или изцяло оранжеви. Трудно е да се направи разграничение между Сивобузата и Бежовобузата амадина. Вероятно става въпрос за една и съща мутация, но на различна основа; сеответно първата на базата на Сива зебра, а втората - Бежова зебра. Бузите на женсаката може да варират от тъмносиви до ярко бежови. Цветът на тялото и при двата пола се движи от почти бяло и сребристо до смесено сребристо-бежово. Някои от по-късните вариации на Сивобузата и Бежовобузата амадини са почти неразличими от Рецисивната Сребърна мутация и единствено резултатът от размножаването им може да даде точни данни за разновидността на родителите.
Тази мутация е доминантна. Лесно се развъжда и лесно увеличава броя си.
За първи път тази мутация се появява в средата на 50-те на XX век в Германия. 70-те започва развъждането им и във Великобритания, а през 1982 се внасят и в САЩ (от Германия). Светлогърбата зебра има размит цвят на тялото и дори гърдите и областта на отверстието са безупречно бели. Опашката и при двата пола е с ярки бели краски. Мъжкият има забележителни, ярки, кремави бузи и хълбоци, които го правят страшно атрактивен. Най-интересното е, че тъмният пигмент на гърдите и опашката се е запазил в пълния си блясък. Тези птици са често срещани по-изложбите, а немските Светлогърби амадини са едни от най-едрите зеброви финки въобще.
Безспорно сред най-удивителните мутации се нареждат Светлогърбата Сребърна и Светлогърбата Кремава. Доминантните от първия тип грабват окото с резкия контраст между бледия цвят на тялото си и запазените по него ярки черни маркери.
Тази птица съществува отдавна, но дълго време се е криела незабелязана сред многобройните си съжители в големите ята на зебровите амадини. Пингвиновата финка има тъмна горница като перата на на крилете и гърба са изпъстрени в сребристо-бяло. Горната част на гърдите и долницата са чисто бели (черният пигмент при мъжките в областта на гърдите напълно липсва). Бузите и хълбоците при мъжкия са ярко оранжеви. Женската е с бели бузи и долница. Тази мутация е рецесивна.
Прошарената зеброва финка съществува от доста време, но е най-разпространена в Австралия, рядкост е за Европа, а в САЩ и Великобритания е непозната.
През 1959 г. господин Брус Рийд от Cammeray, Сидни, N.S.W. Австралия открива в търговското представителство на Хилтън Артур в Нюкасъл странно оперена женска зебра. Чрез селективно размножаване той скоро упява да получи от нея представители и от двата пола. Цветът на тялото бил обикновен - сив, но всички пера имали бели петна, от които птиците изглеждали сякаш поръсени с нещо. Женските пък носели сиви бузи. След дълги години на рзвъждане той преценил, че птиците могат да бъдат разделени на две групи - едните с бели петна, другите също с бели петна, но и с бели "шапчици".
Наследство:
В началото било разпространено мнението, че новата разновидност е рецесивна, но се появили доста странни случаи, които не потърждавали това схващане. Австралийският ветеринар Тери Мартин след проучване на случаи, потвърждаващи и рецесивния, и доминантния тип на мутацията, стигнал до хипотетичния извод, че е възможно за ефекта на прошарването да работят два гена едновременно.
Резултати от размножаването:
Тази разновидност не се размножава трудно и при отглежаднето й в повечето случаи знанията относно рецесивните гени вършат работа. Трудността при развъждането на Прошарената зеброва амадина не идва от това да се постигне мутацията, а да се прояви оцветяването по стандартизирания австралийски тип. В повечето случаи получените птици са прошарени пъстри финки. От тук идва и основната цел на професионалните развъдчици да отсранят пъстрия фактор. Другият проблем идва от бялата "шапка", която се среща и при Lizard канарчетата, но при Прошарените амадини е по-голяма. Този белег може и да е свидетелство за действителна принадлежност към Прошарената мутация, обаче по изложбите не е желан.
Ефектът на прошарването може да се прояви във различна степен и постепенно да се увеличава след всяка смяна на перушината. Някои Прошарени зеброви амадини ограничават характерния си ефект до появата на няколко бели ивици, които напомнят бродерия.
Най-често се получава мъжкар, чието оцветяване на бузите се свежда единствено до появата на оранжева резка в близост до черната "сълза" под окото.
За да се създаде Прошарена зебра в пълния й блясък и с бузи като горните е нужно и двете разплодни птици да са Прошарени. Това е причината тази мутация да е сравнително малка по размер за разлика от останалите, а когато се направи опит да се увеличи размера й, това се отразява негативно на прошарванет.
До тази мутация има близък вариант, който се нарича Обратно прошарен (Reverse Grizzle). Представителите му са по-големи бели птици със солидно количество тъмни петана (обикновено сиви) по мантията и крилете.
Стандарт:
Прошарен мъжкар - с бели петънца по всички пера, които да създават ефект от напръскване; мястото около ушите да бъде в цвета на тялото, а от бузите да бъде оцветено единствено 12% пространство в близост до сълзата под окото.
Прошарена женска - същото като мъжкия с изключение на това, че типичните второстепенни полови белези за него са заменени с обикновения цвят на тялото; бузите се различават по по-светлия вариант на цвета на тялото.
Около Прошарената зебра продължават да се водят дискусии за уточняването на стандарта й и те едва ли ще приключат скоро, защото както виждате оперението й е колкото впечатляващо, толкова й усложняващо.
