Първото нещо, което трябва да сторите, е да разберете дали птиците Ви не са родствени. Птици с еднаква кръв твърде често създават изродено поколение. Когато купувате амадините от един магазин, съществува голяма вероятност те да са от едно люпило или от едни и същи родители. Питайте продавача за произхода. Доста често обаче продавачите в магазините за домашни любимци не са запознати с това. Най-добре е да закупите чифт от човек, развъждащ сам за пазара. Ако нямате такава възможност, вземете птиците от два различни магазина. Зебровите амадини се размножават без затруднения в изкуствена среда, понякога дори при тежки условия. Трябва обаче да се постараете да им създадете здравословна обстановка, в която да се чувстват щастливи. Амадините съзряват бързо. Брачни двойки могат да започнат да образуват още на 11-12 седмична възраст. Но за да запазите родителите здрави, добре ще е да ги оствите да навършат 6-9 месеца. Мъжките могат да се размножават и по-рано, но размножаването на млади птици понякога може да бъде проблемно. Неопитните мъжкари могат да изхвърлят яйцата или пиленцата от гнездото в резултат на възбуда. Ако пък млада женска зпочне размножаване твърде рано, е възможно опитът за снасяне на първото яйце да доведе до запичане и смърт на птицата.
Кафезът за размножаване сложете на тихо и спокойно място. Започне ли снасянето на яйцата клетката не бива повече да бъде местена. Кафезът трябва да е достатъчно голям, за да може птиците да се чувстват комфортно. Помнете, че колкото е по-голям, толкова по-добре. Клетка с размери 40 x 40 x 50 см. е подходяща за целта. Когато пиленцата се покрият с пера и напуснат гнездото, броят на птиците в кафеза може да достигне до внушителната цифра десет. От значение е и с каква люпилка разполагате. Ако тя е от типа, които се поставят вътре в клетката, то тя ще заеме от нея място, което иначе би се ползвало от пернатите. В малък кафез за размножаване можете да отделите само един чифт. В противен случай любовните двойки ще започнат война за територия. Повече от един чифт можете да въдите единствено в обширна волиера (минимум 1,05 м. широка, 1,40 м. висока и 2,10 м. дълга). Поставете люпилката на високо в клетката. Така птиците ще се чувстват по-сигурно. Възможно е амадините да не харесат люпилката. Ако тя стои неползваема 2-3 месеца, сменете я с друга или просто я закачете на друго място. Понякога това помага.
Лесно е да разпознаете полово възрастните амадини. Мъжкият има на гушата и опашката си успоредни черни ивици ("зебров" десен). Оперението по слабините му е ръждиво с бели капки. По бузите и под тях има оранжево ръждиво петно. Женската е без бузно червеникаво петно и без зебровидни шарки. При нея човката е оцветена в по-светло червено.
По-горе посоченият метод на полова диференциация обече не работи при някои мутации на зебровите амадини. Ако при покупката на пернатия любимец се спрете на мутация, питайте продавача за пола й. Друг вариант е звуковото разпознаване. Мъжката амадина пее, а женската не.
Много важно е да осигурите на птиците подходяща гнездилка. Тя задължително трябва да е покрита. Лесно можете да си сглобите сами дървена с размери 12 x 12 x 12 см. (или като тази на снимката), а ако пожелаете, си купете готова от магазин за домашни любимци. След като я предоставите за ползване на амадините, необходимо е да им предложите и материал за свиване на гнездо. Той трябва да е чист и безопасен. Изсъхналата трева върши добра работа, стига да не е била третирана с химически препарати. Много внимавайте, ако давате на птиците си конци. Те могат да бъдат опасни. Амадините обичат да си играят с тях и лесно могат да се оплетат и да наранят крехкото си телце. Не слагайте в клетката конци по-дълги от 5 см. Грубото конопено платно също е чудесен гнездови материал. Финките ще използват всичко, което им попадне. Много неща, намиращи се подръка ще Ви свършат работа. Само не им давайте прекалено много, защото някои от тези "строители" не знаят кога да спрат и така изпълват гнездилката, че после не могат да влязат в нея.
Истинско удоволствие е да наблюдавате как зебровите финки свиват гнездо и се грижат за малките си. Много забавни са брачният танц и чирикането на мъжкия. Те са и най-сигурния занак, че птиците ви са щастливи и готови за разплод. Съвкуплението трае секунди и се извършва по няколко пъти на ден.
През време на размножаването диетата е от изключителна важност. Птиците Ви трябва да са в отлична форма, за да могат да се справят с грижите по рожбите си. Женската ще снесе яйца и за това не бива да я оставате да страда от липса на калций. В този случай ще Ви помогнат натрошени мидени черупки или минерализиран пясък.
Понякога неопитните млади родители изоставят гнездото или покриват яйцата си с повече гнездов материал и започват размножаването отново. Премахването на гнездовия материал веднага след снасянето на първото яйце ще помогне и ще фиксира вниманието на родителите върху яйцата.
Ще забележите, че женската прекарва по-дълго време в гнездото и излиза неохотно навън. Скоро тя ще започне да снася по едно яйце на ден (обикновено 1 - 6 бр.). Мътенето стартира още с първото. Излюпването на "бебетат" следва реда на снасянето. Мъжката птица също прекарва доста време в гнездото, сменяйки женската, за да й даде възможност да се храни, къпе и пие вода. Друг добър знак, че сте се сдобили с яйца, можете да намерите на дъното на кафеза. Понеже "родителите" прекарват по-голямата част от времето си в гнездото, отделят екскременти по-рядко и първото нещо, което правят навън, е обилното облекчаване. Разбира се, това не е особено приятна гледка, но обикновено е първия сигурен знак, че женската снася. Мъжкият и женската ще си поделят мътенето на малките. Има птици по рождение по-силно привързани към малките си и прекарват доста време в гнездилката за разлика от други. Ще се излюпят ли яйцата? За да си отговорите частично на този въпрос можете да приложите един простичък номер. Извадете внимателно и нежно яйцата от гнездото и ги огледайте едно по едно на фона на силна светлина (ползвайте свещ или обикновена лампа). Ако яйцето е оплодено би трябвало да можете да различите червеникаво петно, вени и туптящо сърчице. Това можете да направите най-рано 3 дни след снасянето. В случай, че осветеното яйце изглежда само жълто и празно, то не е оплодено. Можете да го изхвърлите или да го счупите на пода на кафеза и да оставите зебровите Ви приятели да си похапнат от него. Разбира се, можете да го върнете и обратно в гнездото, но не очаквайте да се излюпи нещо от него.
ВНИМАВАЙТЕ!!! Солта по ръцете Ви може да повреди черупката на яйцата. Не прекалявайте с любопитството. Друг вариант да разберете дали ще имате малки без да пипате яйцата, е да ги наблюдавате дали посивяват или потъмняват. За това почакайте седмица след снасянето. Ако не виждате яйцата, когато родителите са извън гнездото, не се тревожете. За зебровите амадини не е необичайно да ги покриват на топло, щом излизат навън.
Когато се доближавате до гнездилката, давайте знак на родителите, за да не ги изплашите и в паниката си те да счупят яйцата. Ако финките не желаят да напуснат гнездото, оставете ги на спокойствие.
То става след около две седмици. Пилетата се пръкват с жълт мъх по телцата. За храненето на малките се грижат и двамата родители като ядат и повръщат в човчиците на пиленцата. Първите 3 дни от живота на малките са най-важните. Не безпокойте излишно родителите, освен ако трябва да им дадете прясна храна и вода. Пилетат умират обикновено на третия ден, защото тогава свършват последните им хранителни запаси от жълтъка. Понякога неопитните родители не хранят първите си рожби и те загиват. Не се притеснявайте, ако това се случи. Просто почистете гнездилката и оставете амадините Ви да започнат отначало.
Три дни след излюпването си пиленцата започват да издават доловими звуци, които звучат близо до "фф фф", но са твърде меки и могат да не бъдат чути от Вас до четвъртия-петия ден. С растежа на малките се увеличава и шума. Малките с голям интерес изследват обграждащата ги среда. Можете да видите главиците им да надничат от гнездилката от време нв време. Родителите им ще започнат да носят храна в гнездото, за да ги научат да се хранят сами. През този период най-важно е просото, защото то няма ципа за белене като семената и се усвоява по-лесно. Когато пилетата станат на две седмици, трябва да престанете да наглеждате гнездилката, за да не предизвикате преждевременното им излизане навън. Малките не се излюпват с типичните за зебровите финки оранжеви човки и крачка.
При повечето от тях те са черни, а при пилетата на по-светлите мутации цветът е рогов или близък до този на човешки нокът. Багрите на зряла птица се появяват на 5 - 6 седмична възраст. Първото оперение може да Ви ориентира как ще изглеждат пилетата по-късно на зряла възраст:
При повечето от тях те са черни, а при пилетата на по-светлите мутации цветът е рогов или близък до този на човешки нокът. Багрите на зряла птица се появяват на 5 - 6 седмична възраст. Първото оперение може да Ви ориентира как ще изглеждат пилетата по-късно на зряла възраст:
Щом напуснат гнездото (към третата седмица), младежите със сигурност ще Ви се сторят basta_i_rojbaнай-забавното нещо на света. Те са пухкави, непохватни и много любопитни за всичко наоколо. А най-интересното е, че обикновено не се страхуват от хората. След около 7-8 дни започват да се хранят самостоятелно. По това време трябва да махнете гнездилката, ако не желаете второ люпило. Не насилвайте амадините си с повече от 2-3 люпила на година. Няколко седмици след излизането им от гнездото, младоците за пръв път сменят перушината си и заприличват на възрастни птици. Малко след тази промяна женските могат да имат свои яйца. Дошъл е моментът да отделите новото поколение от старото. Повечето възрастни птици не толерират младите около себе си и порасналите "деца" за тях се превръщат в обикновени досадници.
14 дни - инкубационен период
21 дни - оперват се (напускат гнездото)
4 седмици - Започват самостоятелно хранене
5-6 седмици - придобиват цват на възрастни и човките се променят в оранжеви
5-6 седмици - пилетата се преместват в отделен кафез, защото ще попречат на следващото люпило и възрастните ще се държат враждебно с тях