Автор: Васил Босилков
 |
Една
от най-старите и интересни мутации при цветните канари
е мутацията ОПАЛ.
Тя е създадена в немския град Фурт през 1949 г. от
канаровъда Вили Рознер. Може да изглежда чудно, но
той е отглеждал ято певчески канари, когато му се
е появила тази мутация.
Този нов вид птици отначало са били наричани ФУРТСКИ
СВОБОДЕН АХАТ - на името на града, където са възникнали
и заради свободното /рецесивно/ унаследяване. И все
пак първите опали са били от черния ред, макар че
тогава това не се е знаело.Бащата на ОПАЛ канарчетата
Рознер, заедно с колегата си Мюлер през следващите
10 години /до 1959 г./ са работили за затвърждаването
на тази мутация, а пред любителите е представена през
1956 г. в Kanarienfreund.
|
На
световно изложение ОПАЛ-ът е представен за първи
път през 1960 г. в Дармщат - Германия, но поради лошото
му състояние не е оценен. Следващото му появяване е на Републиканското
първенство на Германия в Крефелд през 1962 г, а след това
на С.О.М. изложбата в Брюксел през 1962 г., където широката
публика ги опознава по-добре.
От 1962 г. преднина в отглеждането на ОПАЛ-а имат
холандските любители. Мутацията все още се е наричала "фуртски
свободен ахат". До признаване на мутацията са изминали
18 години - време на
усилен труд и търпение.
Ще ви запозная с отличителните белези на ОПАЛИ-те
и различията им от нормалмеланиновите канари и другите мутации.
Основното
при мутацията ОПАЛ е изчезването на рисунъчния
/фео/ меланин и изменението на щриховия /ео/ меланин
както по големина, така и като цвят.
Щрихата при ОПАЛ-канарите е скъсена и стеснена
и изглежда като нежно нанесени линийки по средата на
перото.
Цветът на щрихата е изменен в по-ниска тоналност в сравнение
с нормал-меланиновите канари и е както следва:
- в черния ред от черен е редуциран в тъмносив
- в ахатовия ред от антрацитеносив е редуциран в сив
- в кафявия и исабелов ред щрихата напълно изчезва или
се явява като слаб воден знак - тези канарчета изглеждат
като липохромни. Най-интересното в мутацията е впечатлението
за сиво-син липохром на мястото на изчезналия рисунъчен
/фео/ меланин, така наречения тиндал ефект /на името
на физика Джон Тиндал/, което най-силно е изразено по
края на крилата /крилните пера/ и по перата на главата. |
|
Общото впечатление за син цвят се забелязва и в цвета на
човката /клюна/, краката и ноктите.
Това, по което ОПАЛ-ът не може да бъде сбъркан с
никоя друга мутация е по-тъмно оцветяване отдолу на маховите
/крилни/ и опашни пера, в сравнение с оцветяването отгоре.
При отглеждане на ОПАЛ-и от черния ред се забелязва
промяна в структурата на перата /най-вече перата по крилата/,
което се изразява в накъдряне и чупливост. Днес вече знаем,
че този "неприятен" факт се избягва чрез съешаване
на черни опали с черни птици - носители на фактора опал
или съешаване на черни опали с опали от другите редове.
Отглеждачите на черни опали са установили, че най-добрите
птици - опали са получени при съешаването на мъжки и женски
черни птици, носители на фактора опал.
В следствие добрата работа на много канаровъди, днес опалите
се срещат във всички основни редове, във всички основни
цветове на липохрома и в съчетание с факторите мозайка и
аворио.
В следващата таблица се виждат възможните комбинации и резултатите,
които биха се получили при съешаване на посочените птици.
 |
При
познаване на това, което е описано по-горе и правилното
му използване могат да се получат много добри резултати
в отглеждането на опалите и по този начин да се отговори
на всички вкусове на канаровъдите и на любителите - отглеждачи
на пойни и декоративни птици.
Последният "хит" при опалите е кафяв и исабелов
опал червена мозайка - птици, приличащи на липохромна мозайка,
със специфичния синеещ цвят.
