Заповядайте в онлайн зоомагазин 'ZooWorld Online PetShop'!

 
 
 
 
 
 

За Контакти


ВЪЛНИСТО ПАПАГАЛЧЕ /MELOPSITTACUS UNDULATUS/

Безспорно едни от най-красивите представители на птичия свят са папагалите. Със своето изумително пъстроцветие и невероятни имитаторски способности те са първенци сред кафезните домашни любимци.
Изключителната способност на тези птици да бъдат опитомявани и да живеят щастливо до дълбока старост в домашни условия е била открита още в древността. Със способността си да имитират човешки говор и да проявят безрезервна привързаност към своя стопанин, папагалите могат да станат обичан член на всяко семейство.
Тук ще се спрем на едни от най-малките представители на голямото семейство папагали ( Psittacidae) – вълнистото папагалче. Научното му име е: Melopsittacus undulatus shaw и се обяснява лесно - Melos (гр.) означава песен, psittakus (гр.) означава папагал. Undulatus е латинската дума за вълниста линия, която се отнася за рисунъка по перата. Shaw идва от английския естествоизпитател Шоу, който пръв описал вълнистото папагалче и му е дал името Psittacus undulatus.
Ако сте решили да се сдобиете с малък игривец или вече имате такъв, то никога не трябва да забравяте, че животът и здравето на птицата са изцяло във ваши ръце. Здравословното – добре подбрано и балансирано хранене, достатъчно пространство за движение ( вълнистите папагали са много добри летци и в своята родина Австралия те прелитат големи разстояния в търсене на храна и вода), уютното и спокойно кътче за отдих и не на последно място компанията, която папагалчето чака с нетърпение (особено ако е само) са неизместима част от неговото ежедневие. Дългите отсъствия от вкъщи, мрачната и задушна стая, тясната клетка могат да доведат до редица заболявания, а често пъти и до смърт.

Хранене
На първо място естествено трябва да се обърне внимание на храненето. Неправилното даване на храна може да доведе до затлъстяване или линеене, липса на витамини и минерални вещества особено ценни за организма, болести.
Основната храна на вълнисти папагали е зърнена смес, състояща се от: 60% просо (може и няколко вида), 20% канарено семе, 15% овес и слънчоглед и 5% ленено семе и коноп. Много важно е да не се дава по-голямо количество маслодайни семена, което би довело до затлъстяване на папагалчето, особено ако пространството му за летене е недостатъчно. В зоомагазините се продават и много добри готови смески, допълнително обогатени с витамини и минерали, но трябва да се внимава от датата на пакетиране да не са изминали повече от 5-6 месеца. Мой личен съвет е редовно да проверявате зърнената храна на вашето папагалче. Ако тя има лош дъх, следи от плесен, малки паяжинки, сбръчкани семена или каквито и да било екскременти, по-добре се откажете от нея. Избирайте цели, гладки и чисти семена. Много добър метод за проверяване на годността на семената е процентът на тяхната кълняемост. За целта вземете една лъжица от основната смес и я натопете във вода, като водата покрива семената. Оставете ги така 24ч. След което ги изплакнете с хладка вода, изцедете ги и ги поставете в плосък порцеланов или стъклен съд покрити с чинийка. След 48ч. Разгледайте кълновете. Ако 70 – 80% от семената са покълнали, то смеската е годна. Между впрочем папагалчетата с охота приемат зърнените кълнове, които съдържат голямо количество важни хранителни вещества и те следват да бъдат предлагани редовно. С времето ще разберете точно какво количество кълнове изяжда вашето папагалче. Внимание! Покълналите семена много бързо се развалят. Затова е добре те да се дават рано сутрин и час, два след това да се изхвърлят.
Папагалчето се нуждае от пресни плодове и зеленчуци ежедневно . Измивайте ги обилно и му ги предлагайте подсушени. Подсигурете разнообразен асортимент и достатъчно количество, като внимавате да не загниват или плесенясват. Не ви съветвам да предлагате на вашият любимец купените от пазара листни зеленчуци, особено салати. Сигурно е, че те са третирани с хербициди, които дори в минимално количество биха могли да увредят здравето му. Заменете ги с обикновени листа от глухарче. Папагалчетата с охота се нахвърлят върху откъснатите от вас клонки от липа, бреза, върба, топола. Те изяждат пъпките и “събличат” кората. Задължително е в клетката да поставяте редовно пресни клонки с кората. Папагалчетата обичат да кълват и чоплят, като по този начин поддържат своите клюнове. Твърдо сварено яйце обезмаслена извара, коричка хляб или бисквита натопена в прясно мляко, морков, резен ябълка, дръжка от чушка, банан, портокал, грозде, варен ориз – това е само част от менюто на вашето вълнисто папагалче.
Много важно е да давате на птицата витаминни препарати. Въпреки редовното предлагане на плодове и зеленчуци витамините са недостатъчно. В специализираните зоомагазини се предлагат различни видове мултивитаминни добавки, подходящи за птици. Обърнете остро внимание на срока на годност и условията на съхранение.
Освен от витамини, вълнистите папагалчета се нуждаят от варовик и фосфор. Отново в магазините можете да купите варовикови камъчета, сепиева кост, прочистен пясък (грит) необходим за правилното храносмилане и усвояване на хранителните вещества.
Дъното на кафеза трябва да бъде посипано с чист речен пясък поддържащ добрата хигиена. Периодично го изхвърляйте и поставяйте чист. Към пясъка може да добавите счукани мидени черупки и яйчени черупки, но само от варени яйца.
И не на последно място трябва да обърнем внимание на водата за пиене. Независимо от видът на поилката, водата трябва да бъде винаги прясна и достатъчно количество. Не наливайте ледено студена вода. Сменяйте я няколко пъти на ден.

Кафези и волиери
Преди да пристъпите към покупката или направата на жилището на вашият пернат любимец трябва да имате предвид преди всичко, че неговият “дом” не е затвор, а сигурно убежище, място за хранене и покой. Неправилно притежателите на малкото вълнисто папагалче се спират на клетката заемаща най-малко пространство и я поставят на най-удобното, но не винаги и за птичето място. Кафезът трябва да бъде поставен на светло, но не директно огряно от слънцето място. Задължително трябва да е опрян на една стена или ъгъл – нещо, което създава сигурност на папагалчето.
Друго задължително условие е клетката да не е подложена и на най-малкото течение /папагалчетата са много чувствителни на това, и в топло време дори могат да настинат/. При избиране на височината вземете предвид, че за папагалчето е от особено значение зрителния контакт и то се чувства най-сигурно, когато е на височината на вашия поглед. Между впрочем това е и първата стъпка към опитомяването, но за това ще стане дума по-късно.
В магазините можете да намерите кафези с най-различна големина и форма. Препоръчвам ви да подминете “птичите замъци” и висящите цилиндри и да се насочите към тези с форма на правоъгълен паралелепипед. Птицата трябва да може свободно във всички посоки да размаха криле в цялата им дължина. Подвижното дъно улеснява поддържането на добра хигиена. На нашия пазар се предлагат клетки 60см х 30см х 45см, които са подходящи за не повече от две двойки вълнисти папагалчета към, които ви съветвам да се насочите. Ако сте решили, че вие ще сте единственият приятел на вашето птиче може да го настаните и в по-малка, но не забравяйте, че то ще се нуждае от поне един час свободен полет из стаята дневно. Не представлява особена трудност да си построите сами клетка с желани от вас размери. Папагалчетата биха се чувствали много добре в една прострона балконска волиера през по-голямата част от годината.
Общо взето моделите са два: - изцяло от метал или метал и дърво. За вторият вариант ще са ви нужни летвички с размери 1см х1см х избраната от вас дължина, прави метални пръчки с дебелина 2-3 мм. Летвичките се надупчват, през дупчиците се промушват предварително нарязаните пръчки така, че разстоянието от пръчка до пръчка да бъде 12-15 мм и се оформят рамки, които сглобени с винтове оформят волиерата. За стабилност на металните пръчки поставете още една или две продупчени летвички на всяка рамка. Съветвам ви поне на две от стените, пръчките да бъдат разположени хоризонтално за да могат птиците да се катерят. Не забравяйте, че вълнистите папагалчета обичат непрекъснато да гризат и чоплят, така че рано или късно волиерата ви ще се окаже доста поизгризана. За да избегнете това насочете се към възможно най-твърдия дървен материал на пазара (дори да е малко по-скъп след време ще сте доволни от избора си) и винаги предлагайте меки клонки, които папагалчетата ще предпочетат пред стените на клетката. Ако се спрете на изцяло метална волиера, можете да сте сигурни, че сте направили инвестиция за доста дълъг период от време. Направете малък чертеж, нанесете желаните от вас размери и пресметнете дължината на ръбове плюс обиколката на двете вратички за да разберете колко метра метален квадратен профил ще са ви нужни. Предлагам ви да се спрете на най-тънкия за да не бъде волиерата прекалено тежка. Ще са ви нужни още поцинкована оградна мрежа с отвор 20мм х 20мм, четири малки пантички и две резенца за вратичките. Винкелът се затваря, грундира и боядисва в желания от вас цвят, след което мрежата се разкроява, отрязва и “облича” готовата рамка. По краищата се връзва с мека тел (колкото по-гъсто и опънато, толкова по-добре). От поцинкованата ламарина направете съндъчето, в което стои клетката, и което създава нужната хигиена, като не забравяте веднъж седмично да го почиствате и измивате с топла вода. Разположете съдове за храна и вода, така че да не се зацапват с екскременти т.е. кацалките да не бъдат разположени над тях. Съветвам ви да не купувате пластмасовите пръчки за кацане, които се продават в зоомагазините, а да изработите такива сами.. Бреза, липа, върба, топола са дърветата, към които е препоръчително да се насочите. Нека пръчките бъдат с различен диаметър за да може папагалчето да тренира мускулите на своите крачета, но запомнете, че когато то стъпи на кацалката, пръстите му не трябва да се допират. Можете спокойно да поставите един по-дебел клон вертикално по който птиците с удоволствие ще се катерят. Така ноктите им няма да израстват прекомерно. Недейте да белите и кората. Оставете това на сръчните клюнове. Не претрупвайте кафеза с всевъзможни огледалца, стълбички, люлки и т.н. Наистина вълнистите папагалчета са безкрайно любопитни и с интерес подхождат към всеки нов предмет, но много по важно за тяхното здраве е достатъчното пространство за летене.
За тези, които са решили да преместят своите любимци в просторна градинска волиера ще кажа само, че тя трябва да е на завет (добре защитена от вятър) и снабдена с вътрешно закрито помещение, където птиците мътят, нощуват и намират подслон в лошото време. Общо взето вълнистите папагалчета се приспособяват и понасят зимните условия и не рядко в тихите и слънчеви зимни дни предпочитат да са навън, стига вечер температурата в къщичката им да не пада под 5о С. Ще напомня, че в своята австралийска родина те понасят ниски температури само по няколко часа нощем, никога в продължение на дни и седмици.

Здраве и болести
Правилното отглеждане на вълнистото папагалче е основен критерий за неговото здраве. Колкото по-добро е то, толкова птичката е по-силна и по-лесно преодолява евентуални здравословни влошавания.
Вълнистото папагалче се нуждае задължително от:
- чиста, прясна, не студена вода за пиене
- не развалени, с не изтекъл срок на годност зърнени семки
- пресни плодове и зеленчуци
- предлагане на свежи клонки с пъпките
- изрядна чистота в кафеза
- възможност за свободен полет всекидневно
- самостоятелно отглежданите вълнисти папагалчета се нуждаят от вниманието на собственика всеки ден – определено време за игра, обучаване в говор и др.

За папагалчето е вредно:
- гнила, развалена или химически обработвана храна - всяко течение, дори при топло време
- внезапни температурни колебания
- трудно смилаеми или отровни стайни растения
- всички храни използвани от човека, особено солените, силно подправени или подсладени ястия, мазните храни, алкохолът
- пряка слънчева светлина без сянка
- лошо проветрени помещения
- оставяне на папагалчето самичко, самота, скука
Наблюдавайте внимателно своята птичка. Научете нейните навици и поведението й в различни ситуации.Само така ще можете да забележите възможно най-рано признаците на влошено здравословно състояние и съответно успешно да лекувате.
Имате сериозен повод за притеснение, ако вашето вълнисто папагалче стои на едно място с настръхнала перушина или спи през по-голямата част от деня, отказва да се храни редовно, но пък пие повече вода, стои почти легнало на кацалката или пода, издава свирукащи или хриптящи звуци при дишане. Наблюдавайте изпражненията на птицата – не трябва да бъдат воднисти или примесени със слуз, нито червеникави или зеленикави. При подобни симптоми в продължение на повече от 2-3 дни, потърсете помощ от специалист.Не е задължително да е ветеринарен лекар.Обикновено специалистите по птици с над 10 години "стаж" са много по-наясно с нещата...
Нямате повод за притеснение, ако папагалчето ви изхвърля полусдъвкана каша или семена. По този начин то задоволява естествената си потребност да изхранва потомството. Ако вашето птиче киха, това също не винаги е тревожен повод. Често пъти по този начин то прочиства дихателните си пътища. Не рядко вълнистите папагалчета се прозяват. Проветрете помещението! Вероятно свежия въздух и кислородът са недостатъчни.
Смяната на перушината (линеене) при вълнистите папагалчета е естествено явление. Част от старите пера падат и израстват нови. Когато процесът е нормален това остава почти незабележимо. Само по големия брой перца по дъното можем да съдим за това. Новите пера израстват като малки “бодлички” тъй като се намират в “кожухчета” и се разтварят след като кожухчетата се спукат. Давайте през този период повече покълнали семена, плодове и зеленчуци.
Възможно е вашето папагалче да се нарани – често пъти между женските (много рядко между мъжките) възниква спор за свободната гнездилка, остър предмет или пръчка от кафеза, откъснато перо – всичко това може да доведе до наранявания по кожата. Притиснете кървящото място с чиста марля или памуче и след това го промийте с хладка отвара на чай от лайка.
При някои птици (особено затворени в тесни кафези, без възможност за катерене и кълване) се наблюдава прекомерно израстване на ноктите и клюна. За корекции на клюна (когато папагалчето е затруднено в храненето) ви съветвам да потърсите специализирана помощ, а с ноктите, с малко повече внимание бихте могли да се справите и сами – сложете птичето по гръб в дланта си. Протегнете му крачето и го поднесете към светлина. Ясно ще видите, като червено косъмче до къде достига кръвоносния съд в нокътя. Отрежете внимателно с остра ножичка само прорасналата част. Ако случайно нараните някоя артерия, притиснете с памуче докато спре да кърви.
При ежедневния полет на папагалчето, уверете се, че в стаята няма включена електрическа печка, ютия или котлон, където то би могло болезнено да пострада.
При счупване на кост, най-добре е да отведете птичето незабавно при ветеринарен лекар. След наместване на костта и превързването му, най-добре го отделете в по-малка клетка и му осигурете много спокойствие и силна храна.
След 2 до 3 седмици превръзката може да бъде свалена и папагалчето върнато при другите птички. При всяко съмнение за заболяване и лечение отделете вашето папагалче под карантина докато не се уверите, че то отново е здраво. Това ще ви улесни и ще предпази останалите птички.

Развъждане
Всеки обикнал истински малкото вълнисто папагалче неминуемо стига до неговото развъждане. В Европа развъждането на шарените австралийски птички става популярно още в средата на ХІХ век и започва оживена търговия с тях. Нарастващият интерес води до масово улавяне и транспортиране на цели ята, което принуждава австралийското правителство през 1894г. да въведе забрана за износа на вълнистите папагали, която важи и до днес. Естественият цвят на тези птички е зелен с жълта глава, от която към гърба и перата гъсто са изписани малки черни вълнички. Това е най-добрата маскировъчна украса. В резултата на дългогодишна и задълбочена селекция, обаче днес сме свидетели на всякакви цветови комбинации (от чисто бяло до тъмно мастилено сиво-синьо) с или без вълнист рисунък. Единствено червения цвят и неговите производни липсват в тази богата палитра.
Радост за окото представляват две папагалчета, които взаимно си почистват перцата, целуват се, мъжкият храни женската или изпълнява брачният си танц около нея. Въпреки, че това е сигурен критерий за оформена двойка, съществуват други изисквания, които собственикът трябва да предприеме, за да се радва на здраво, добре отгледано младо поколение. Аз ви съветвам като начало, бъдещите родители да бъдат на възраст не по-малко от една година, въпреки, че вълнистите папагалчета са полови зрели доста по-рано. Все пак организмът им трябва да е укрепнал и добре развит. Важно е те да са правилно отглеждани, пълноценно хранени и в здраво физическо състояние – както бе описано по-горе. Болни или тежко боледували с видимо не добър вид или вродени физически увреждания папагали, не се препоръчват да се допускат до размножаване.
И нещо последно, което трябва да напомня, преди да подтикнете своите любимци към размножаване – ако имате 2 двойки вълнисти папагалчета, след излюпването на малките пиленца в клетката ще цвърчат средно 12 птички. Трябва да сте съвсем сигурни, че това няма да безпокои вашите близки и съседи първо и второ, ако не можете или не искате да имате толкова голямо ято, предварително подсигурете надеждни бъдещи “домове” за младите папагали.
Често срещано твърдение, е че за да оформите двойка, която да пристъпи към гнездене, трябва да имате 2, 3 или повече двойки папагали, които да живеят заедно и сами да се “харесат”. Това до известна степен е вярно с оглед на тяхното естество – вълнистите папагали в своята родина живеят на големи ята от които са неразделна част. Но не винаги е така. Всички мои двойки, които бяха оформени и живееха отделно, отгледаха здраво потомство. Ако вие имате една двойка, недейте непременно да купувате втора. Наблюдавайте птиците. Взаимното хранене, почистване и ухажване са сигурен белег за бъдещо “семейство”. Ако все пак птиците ви са упорити, разделете ги за известен период и с радост ще забележите след това колко нежни са една към друга. Има двойки, и които след дълги опити не пристъпват към чифтосване. В този случай ще е по-добре да потърсите нови партньори.
Австралийските вълнисти папагалчета са хралупни птици – отглеждат своите малки в хралупи по дърветата. Следователно, като начало трябва да се сдобиете с дървена къщичка, която да закачите отвън на кафеза в горен ъгъл. Общо взето моделите са два: вертикална – с размери на основата 17х17 см и височина 25 см, но аз ви съветвам да се насочите към вторият вид, който е с размери на дъното 17х25 см и височина 15 см. Основата трябва да бъде от по-дебело дърво в единия край на което се издълбава ямка, където женската снася яйцата. По този начин те не се разпиляват и търкалят. В срещуположния горен ъгъл изрежете дупка с диаметър около 4 – 4,5 см и под нея промушете кацалка, която да преминава през цялата къщичка успоредно на късата й страна и стърчаща 10 см навън.
Снабдете бъдещият “родилен дом” с подвижен капак, за да можете да контролирате гнездото, да отстранявате своевременно счупените яйца или умрели пиленца. Посипете дъното със ситни дървени стърготини. Вашата женска сама ще избере дали да ги остави или изхвърли през отвора навън (в природата папагалчетата мътят направо върху голото дъно на хралупата). И накрая снабдете малкото съндъче с две кукички за прикрепяне към кафеза. Поставете къщичката в най-спокойният ъгъл, сигурно защитена от сътресения. Силни външни шумове или дразнения могат да откажат мътещата женска.
В така приготвената клетка с къщичка се поставя оформената двойка папагали. Много скоро ще забележите как женската проучва отвора, влиза и излиза от къщичката. През този период можете да наблюдавате и самото чифтосване. Мъжкото вълнисто папагалче е единствената птица, която по време на оплождането прегръща женската с едното си крило. Засилете храната, за да може женската пълноценно да оформи яйцата. След няколко дни се появява първото яйце и през ден всяко следващо. Мътенето трае 18 дни и малките се излюпват в порядъка на снасянето на яйцата. За около 35 дни новоизлюпените се превръщат в самостоятелни млади птици, за това през този период е от особена важност многообразното, пълноценно и достатъчно даване на храна, която малките приемат полусдъвкана от своите родители. Не забравяйте винаги прясната вода за пиене със стайно температура. Нарастващият организъм се нуждае от много течности. Малките се раждат голи и слепи, но удивително бързо наддават. На 16 или 17-ят ден теглото им е като това на възрастните птици около 30гр. На 6 или 7 ден се отварят очите, а след 11, 12 дни перушината е напълно развита. До 5 седмици след излюпването си малките напускат гнездото, а родителите им се подготвят за ново мътене. Съветвам ви да не допускате една двойка да мъти повече от 2, или ако са били малко на брой пиленцата, 3 пъти годишно. В противен случай женската много се изтощава, може и да умре. Напомням ви отново да спазвате стриктна хигиена в кафеза, а след приключване на мътенето почистете и къщичката с топла вода. От тук нататък изцяло във ваши ръце е желаната селекция. Не забравяйте само, че не се допускат близкородствени кръстоски!
Чрез дългогодишен селекционен подбор, запазване и развиване на определени признаци днес съществуват вълнисти папагалчета наречени “изложбен (немски) стандарт”. Те са видимо по-едри и по-перести, с издути напред гърди, широк разкрач, 60о стойка на тялото, много голямо чело и не на последно място разкошна глава с разперени и гъсти, подобни на качулка перца. Тези папагалчета се отглеждат от любители селекционери и обикновено не се продават в магазините. На техния истински разкош можете да се насладите на специалните орнитоложки изложби, откъдето с малко повече късмет можете да закупите подобна птица.
Бъдете сигурни, че цената, която ще ви поискат ще надхвърли тази в магазина, но повярвайте ми придобивката си струва. Ще станете собственик на нещо, което само “шепа” хора притежават.
Дългогодишните ми наблюдения и опит в развъждането на тези птици, разкриха пред мен и разлики в поведението и държанието им. В сравнение с обикновените вълнисти папагали, “стандартите” са определено по-спокойни и по-тихи – по-лесно подлежат на опитомяване, не са толкова страхливи, по-рядко издават характерните крясъци на вълнистите папагали. Много по-очарователни! Именно папагалче “стандарт” показа при мен феноменални способности в подръжаване на човешката реч – на първият месец от излюпването си произнесе своето име – Жоко, а в средата на третият месец, отчетливо произнесе фразата, която повтаря и днес “Двеста пържени кита, сто варени акули, дайте ром на капитана!” :)

Опитомяване
Може би за повечето от вас тази тема представлява най-голям интерес. Един предан, опитомен и добре обучен папагал е незаменим “приятел”. Точно там си крие най-силно голямата любов към тези малки птички.
Ще започна с това, че ако искате усилията ви да се увенчаят на 100% с успех, папагалчето трябва да попадне във вашите ръце буквално от гнездото. 30-35 дни след излюпването е подходящото време за това, естествено след като се убедите, че то може да се храни само. Гледано самичко и под ваши грижи, много скоро ще ви възприеме като член на своето общество и ще ви допуска до себе си и обича безрезервно. Естествено този вариант е допустим само при положение, че познавате човек, който развъжда вълнисти папагали и ви разреши да си вземете. Пак повтарям – това е идеалният вариант, но разбира се в никакъв случай единствен. Когато решите да закупите вашето папагалче от магазина изберете млада птица. Наблюдавайте предложените птички внимателно и дълго. Цветът на восковицата (областта между клюна и челото, където са дихателните отвори) при младите вълнисти папагали е оцветена в розово (при по-възрастните мъжки е синя, а при женските от мръсно бяло до кафява). Очите са друг сигурен белег – на възраст 1-2 месеца те са изцяло тъмни без ирис, който се появява малко по-късно и е жълтеникав на цвят. Ако никоя птичка няма подобни белези ви съветвам да изчакате няколко седмици (непременно ще се появят нови) или потърсете друг магазин.
Не винаги се доверявайте на думите на продавача – все пак това е неговата работа – уверете се сами, че птицата ви е млада и в отлично здраве за да ви радва и бъде ваш приятел през следващите 10, а при добро гледане до 15 години.
Когато донесете вашето птиче в къщи, най-добре в тъмна кутийка, отворете я пред вратичката на вече приготвената за него клетка и го оставете само да влезе в нея, дори да чакате дълго за това. Никога не се опитвайте да го хванете с ръка, плашите или гоните. Поставете клетката на нивото на погледа ви. Зрителният контакт е първото много важно нещо.
Нека няколко дни то да свикне с новата обстановка и околните предмети. Избягвайте резки движения и силни шумове около клетката, през цялото време на обучението. Най-напред опитайте да се приближите, докато папагалчето се храни. В началото може би то ще се уплаши, но много скоро ще започне да приема равнодушно присъствието ви. Втората стъпка е даването на храна през решетките. Това вероятно ще ви отнеме повече време дори, ако трябва прибегнете до хитрост – оставете птичето няколко часа гладно и след това му предложете някое лакомство. Ако то все пак откаже не продължавайте да го държите гладно, а опитайте на другия ден.Все пак не мъчете пилето!Важното е да не бързате.
Следващият етап е да промушите ръката си в клетката и при късмет и много търпение папагалчето ще стъпи на нея за да си клъвне семенце. Това вече може да смятате за първи успех. Не забравяйте! Никога не гонете и не хващайте птичето. Това го плаши и постигнатото със седмици може да рухне за минути.
След като вашият пернат любимец стъпва, взима храна от ръката ви, е време да го извадите от кафеза. Много внимателно и бавно се опитайте да поставите птичето върху неговата клетка. Ако то литне – не го гонете. Предварително затворете прозорците и дръпнете пердетата. Папагалчето ще направи кратък полет и ще кацне на удобно, обикновено на високо място. Приближете се до него, като му говорите с равен тон и бавно протегнете ръка. Подходете ниско към крачетата му, дори леко го допрете за да го подканите да стъпи на ръката ви, след което продължавайки да му говорите го приберете в клетката и не забравяйте да го възнаградите. Ако все пак птичката откаже да се прибере не я насилвайте, дори ако трябва там да прекара нощта. Поставете клетката на видимо за него място и бъдете сигурни, че много скоро, огладнялата птица ще се прибере. По нататък обучението продължава в долитане на птицата и кацане на ръката ви по команда или жест. Моите опитомени папагалчета изпълняват това при помахване на високо вдигната ръка. Отново не забравяйте за лакомствата – награди. Само така птицата може да разбере, какво се иска от нея.
Подсвиркванията и високите крясъци са естествени за вълнистото папагалче. Често пъти по този начин то напомня за себе си и всяко скарване или викане от страна на собственика, папагалчето приема като заслужено внимание. Много по-добре би било, ако при подобно поведение бързо се обърнете и излезете от стаята и се върнете, когато папагалчето спре да кряска. Поговорете му и го възнаградете. Много скоро то ще научи урока.
Друг много лош навик у някои питомни вълнисти папагалчета е хапането. Острите им клюнове могат да причинят неприятна болка. И в този случай не се карайте и не заплашвайте птицата. Вместо това леко я тупнете по клюна и веднага я приберете в клетката.
Бутане на макарички, търкаляне на топчета, дори донасяне на малки предмети, както и прехвъркане от едно указано място на друго е само малка част от акробатичните дресури на вашият малък пернат приятел. Обучението в говор е атрактивен завършек на цялото ви старание и търпение до тук. Трябва да отбележа, че подражаването на човешки говор е резултат от социалната връзка на птицата с човека т.е. няма начин вашето папагалче да проговори, ако то не е питомно. Използва способността си да подражава на човешки звуци и думи само защото ви чувства част от своето общество и обича като такъв.
Съществува твърдение, че мъжките папагалчета по-добре се научават да “говорят” и може би до известна степен това е така, въпреки, че има доста отличници и сред женските. Често пъти думичките и изразите са неразбираеми за странични хора, защото са изградени върху цвърчащи и свистящи звуци характерни за вълнистите папагалчета. Но пък други се изговарят с поразителна ясност. Установено е, че женските и детските гласове са по-подходящи за обучение в говор т.к. са по-високи. Обикновено най-напред птичката научава своето име, което най-често чува. Най-подходящо за това са сутрешните и вечерните часове. Без значение дали папагалчето ви е на пръста или в клетката, когато му говорите, това, че то премигва бавно с настръхнала перушинка, като в положение на дрямка е сигурен белег, че то ви слуша. Научете птичката не просто безразборни думи. Нека да знае вашият адрес и телефон, при влизане на човек в стаята да казва “добър ден”, а при излизане “довиждане”. Повикът “ало” или “кой е” са също част от репертоара. “Аз съм умно папагалче”, “обичам те”, “дай целувка” и още много други изрази могат да ви радват и карат да се смеете дълги години.
Веднъж спечелите ли малкото австралийско вълнисто папагалче, то ще ви обича безрезервно винаги, ще се превърне във ваш верен приятел, палав игривец и неуморим бъбривко през всичките години на съвместното ви съжителство.

УСПЕХ!



Светлозар Стефанов Манасиев
Селекционер на изложбени Вълнисти папагали – “Стандарт”
 
 

Горе

 
 
 

 

 

 

Copyright © 2007 - 2010 TO Еоод *всички права запазени*

>