Папагали

На първо място естествено трябва да се обърне внимание на храненето. Неправилното даване на храна може да доведе до затлъстяване или линеене, липса на витамини и минерални вещества особено ценни за организма, болести.
Основната храна на вълнисти папагали е зърнена смес, състояща се от: 60% просо (може и няколко вида), 20% канарено семе, 15% овес и слънчоглед и 5% ленено семе и коноп. Много важно е да не се дава по-голямо количество маслодайни семена, което би довело до затлъстяване на папагалчето, особено ако пространството му за летене е недостатъчно. В зоомагазините се продават и много добри готови смески, допълнително обогатени с витамини и минерали, но трябва да се внимава от датата на пакетиране да не са изминали повече от 5-6 месеца. Мой личен съвет е редовно да проверявате зърнената храна на вашето папагалче. Ако тя има лош дъх, следи от плесен, малки паяжинки, сбръчкани семена или каквито и да било екскременти, по-добре се откажете от нея. Избирайте цели, гладки и чисти семена. Много добър метод за проверяване на годността на семената е процентът на тяхната кълняемост. За целта вземете една лъжица от основната смес и я натопете във вода, като водата покрива семената. Оставете ги така 24ч. След което ги изплакнете с хладка вода, изцедете ги и ги поставете в плосък порцеланов или стъклен съд покрити с чинийка. След 48ч. Разгледайте кълновете. Ако 70 – 80% от семената са покълнали, то смеската е годна. Между впрочем папагалчетата с охота приемат зърнените кълнове, които съдържат голямо количество важни хранителни вещества и те следват да бъдат предлагани редовно. С времето ще разберете точно какво количество кълнове изяжда вашето папагалче. Внимание! Покълналите семена много бързо се развалят. Затова е добре те да се дават рано сутрин и час, два след това да се изхвърлят.
Папагалчето се нуждае от пресни плодове и зеленчуци ежедневно . Измивайте ги обилно и му ги предлагайте подсушени. Подсигурете разнообразен асортимент и достатъчно количество, като внимавате да не загниват или плесенясват. Не ви съветвам да предлагате на вашият любимец купените от пазара листни зеленчуци, особено салати. Сигурно е, че те са третирани с хербициди, които дори в минимално количество биха могли да увредят здравето му. Заменете ги с обикновени листа от глухарче. Папагалчетата с охота се нахвърлят върху откъснатите от вас клонки от липа, бреза, върба, топола. Те изяждат пъпките и “събличат” кората. Задължително е в клетката да поставяте редовно пресни клонки с кората. Папагалчетата обичат да кълват и чоплят, като по този начин поддържат своите клюнове. Твърдо сварено яйце обезмаслена извара, коричка хляб или бисквита натопена в прясно мляко, морков, резен ябълка, дръжка от чушка, банан, портокал, грозде, варен ориз – това е само част от менюто на вашето вълнисто папагалче.
Много важно е да давате на птицата витаминни препарати. Въпреки редовното предлагане на плодове и зеленчуци витамините са недостатъчно. В специализираните зоомагазини се предлагат различни видове мултивитаминни добавки, подходящи за птици. Обърнете остро внимание на срока на годност и условията на съхранение.
Освен от витамини, вълнистите папагалчета се нуждаят от варовик и фосфор. Отново в магазините можете да купите варовикови камъчета, сепиева кост, прочистен пясък (грит) необходим за правилното храносмилане и усвояване на хранителните вещества.
Дъното на кафеза трябва да бъде посипано с чист речен пясък поддържащ добрата хигиена. Периодично го изхвърляйте и поставяйте чист. Към пясъка може да добавите счукани мидени черупки и яйчени черупки, но само от варени яйца.
И не на последно място трябва да обърнем внимание на водата за пиене. Независимо от видът на поилката, водата трябва да бъде винаги прясна и достатъчно количество. Не наливайте ледено студена вода. Сменяйте я няколко пъти на ден.

Преди да пристъпите към покупката или направата на жилището на вашият пернат любимец трябва да имате предвид преди всичко, че неговият “дом” не е затвор, а сигурно убежище, място за хранене и покой. Неправилно притежателите на малкото вълнисто папагалче се спират на клетката заемаща най-малко пространство и я поставят на най-удобното, но не винаги и за птичето място. Кафезът трябва да бъде поставен на светло, но не директно огряно от слънцето място. Задължително трябва да е опрян на една стена или ъгъл – нещо, което създава сигурност на папагалчето.
Друго задължително условие е клетката да не е подложена и на най-малкото течение /папагалчетата са много чувствителни на това, и в топло време дори могат да настинат/. При избиране на височината вземете предвид, че за папагалчето е от особено значение зрителния контакт и то се чувства най-сигурно, когато е на височината на вашия поглед. Между впрочем това е и първата стъпка към опитомяването, но за това ще стане дума по-късно.
В магазините можете да намерите кафези с най-различна големина и форма. Препоръчвам ви да подминете “птичите замъци” и висящите цилиндри и да се насочите към тези с форма на правоъгълен паралелепипед. Птицата трябва да може свободно във всички посоки да размаха криле в цялата им дължина. Подвижното дъно улеснява поддържането на добра хигиена. На нашия пазар се предлагат клетки 60см х 30см х 45см, които са подходящи за не повече от две двойки вълнисти папагалчета към, които ви съветвам да се насочите. Ако сте решили, че вие ще сте единственият приятел на вашето птиче може да го настаните и в по-малка, но не забравяйте, че то ще се нуждае от поне един час свободен полет из стаята дневно. Не представлява особена трудност да си построите сами клетка с желани от вас размери. Папагалчетата биха се чувствали много добре в една прострона балконска волиера през по-голямата част от годината.
Общо взето моделите са два: - изцяло от метал или метал и дърво. За вторият вариант ще са ви нужни летвички с размери 1см х1см х избраната от вас дължина, прави метални пръчки с дебелина 2-3 мм. Летвичките се надупчват, през дупчиците се промушват предварително нарязаните пръчки така, че разстоянието от пръчка до пръчка да бъде 12-15 мм и се оформят рамки, които сглобени с винтове оформят волиерата. За стабилност на металните пръчки поставете още една или две продупчени летвички на всяка рамка. Съветвам ви поне на две от стените, пръчките да бъдат разположени хоризонтално за да могат птиците да се катерят. Не забравяйте, че вълнистите папагалчета обичат непрекъснато да гризат и чоплят, така че рано или късно волиерата ви ще се окаже доста поизгризана. За да избегнете това насочете се към възможно най-твърдия дървен материал на пазара (дори да е малко по-скъп след време ще сте доволни от избора си) и винаги предлагайте меки клонки, които папагалчетата ще предпочетат пред стените на клетката. Ако се спрете на изцяло метална волиера, можете да сте сигурни, че сте направили инвестиция за доста дълъг период от време. Направете малък чертеж, нанесете желаните от вас размери и пресметнете дължината на ръбове плюс обиколката на двете вратички за да разберете колко метра метален квадратен профил ще са ви нужни. Предлагам ви да се спрете на най-тънкия за да не бъде волиерата прекалено тежка. Ще са ви нужни още поцинкована оградна мрежа с отвор 20мм х 20мм, четири малки пантички и две резенца за вратичките. Винкелът се затваря, грундира и боядисва в желания от вас цвят, след което мрежата се разкроява, отрязва и “облича” готовата рамка. По краищата се връзва с мека тел (колкото по-гъсто и опънато, толкова по-добре). От поцинкованата ламарина направете съндъчето, в което стои клетката, и което създава нужната хигиена, като не забравяте веднъж седмично да го почиствате и измивате с топла вода. Разположете съдове за храна и вода, така че да не се зацапват с екскременти т.е. кацалките да не бъдат разположени над тях. Съветвам ви да не купувате пластмасовите пръчки за кацане, които се продават в зоомагазините, а да изработите такива сами.. Бреза, липа, върба, топола са дърветата, към които е препоръчително да се насочите. Нека пръчките бъдат с различен диаметър за да може папагалчето да тренира мускулите на своите крачета, но запомнете, че когато то стъпи на кацалката, пръстите му не трябва да се допират. Можете спокойно да поставите един по-дебел клон вертикално по който птиците с удоволствие ще се катерят. Така ноктите им няма да израстват прекомерно. Недейте да белите и кората. Оставете това на сръчните клюнове. Не претрупвайте кафеза с всевъзможни огледалца, стълбички, люлки и т.н. Наистина вълнистите папагалчета са безкрайно любопитни и с интерес подхождат към всеки нов предмет, но много по важно за тяхното здраве е достатъчното пространство за летене.
За тези, които са решили да преместят своите любимци в просторна градинска волиера ще кажа само, че тя трябва да е на завет (добре защитена от вятър) и снабдена с вътрешно закрито помещение, където птиците мътят, нощуват и намират подслон в лошото време. Общо взето вълнистите папагалчета се приспособяват и понасят зимните условия и не рядко в тихите и слънчеви зимни дни предпочитат да са навън, стига вечер температурата в къщичката им да не пада под 5о С. Ще напомня, че в своята австралийска родина те понасят ниски температури само по няколко часа нощем, никога в продължение на дни и седмици.

Правилното отглеждане на вълнистото папагалче е основен критерий за неговото здраве. Колкото по-добро е то, толкова птичката е по-силна и по-лесно преодолява евентуални здравословни влошавания.
Вълнистото папагалче се нуждае задължително от:
- чиста, прясна, не студена вода за пиене
- не развалени, с не изтекъл срок на годност зърнени семки
- пресни плодове и зеленчуци
- предлагане на свежи клонки с пъпките
- изрядна чистота в кафеза
- възможност за свободен полет всекидневно
- самостоятелно отглежданите вълнисти папагалчета се нуждаят от вниманието на собственика всеки ден – определено време за игра, обучаване в говор и др.

За папагалчето е вредно:
- гнила, развалена или химически обработвана храна - всяко течение, дори при топло време
- внезапни температурни колебания
- трудно смилаеми или отровни стайни растения
- всички храни използвани от човека, особено солените, силно подправени или подсладени ястия, мазните храни, алкохолът
- пряка слънчева светлина без сянка
- лошо проветрени помещения
- оставяне на папагалчето самичко, самота, скука
Наблюдавайте внимателно своята птичка. Научете нейните навици и поведението й в различни ситуации.Само така ще можете да забележите възможно най-рано признаците на влошено здравословно състояние и съответно успешно да лекувате.
Имате сериозен повод за притеснение, ако вашето вълнисто папагалче стои на едно място с настръхнала перушина или спи през по-голямата част от деня, отказва да се храни редовно, но пък пие повече вода, стои почти легнало на кацалката или пода, издава свирукащи или хриптящи звуци при дишане. Наблюдавайте изпражненията на птицата – не трябва да бъдат воднисти или примесени със слуз, нито червеникави или зеленикави. При подобни симптоми в продължение на повече от 2-3 дни, потърсете помощ от специалист.Не е задължително да е ветеринарен лекар.Обикновено специалистите по птици с над 10 години "стаж" са много по-наясно с нещата...
Нямате повод за притеснение, ако папагалчето ви изхвърля полусдъвкана каша или семена. По този начин то задоволява естествената си потребност да изхранва потомството. Ако вашето птиче киха, това също не винаги е тревожен повод. Често пъти по този начин то прочиства дихателните си пътища. Не рядко вълнистите папагалчета се прозяват. Проветрете помещението! Вероятно свежия въздух и кислородът са недостатъчни.
Смяната на перушината (линеене) при вълнистите папагалчета е естествено явление. Част от старите пера падат и израстват нови. Когато процесът е нормален това остава почти незабележимо. Само по големия брой перца по дъното можем да съдим за това. Новите пера израстват като малки “бодлички” тъй като се намират в “кожухчета” и се разтварят след като кожухчетата се спукат. Давайте през този период повече покълнали семена, плодове и зеленчуци.
Възможно е вашето папагалче да се нарани – често пъти между женските (много рядко между мъжките) възниква спор за свободната гнездилка, остър предмет или пръчка от кафеза, откъснато перо – всичко това може да доведе до наранявания по кожата. Притиснете кървящото място с чиста марля или памуче и след това го промийте с хладка отвара на чай от лайка.
При някои птици (особено затворени в тесни кафези, без възможност за катерене и кълване) се наблюдава прекомерно израстване на ноктите и клюна. За корекции на клюна (когато папагалчето е затруднено в храненето) ви съветвам да потърсите специализирана помощ, а с ноктите, с малко повече внимание бихте могли да се справите и сами – сложете птичето по гръб в дланта си. Протегнете му крачето и го поднесете към светлина. Ясно ще видите, като червено косъмче до къде достига кръвоносния съд в нокътя. Отрежете внимателно с остра ножичка само прорасналата част. Ако случайно нараните някоя артерия, притиснете с памуче докато спре да кърви.
При ежедневния полет на папагалчето, уверете се, че в стаята няма включена електрическа печка, ютия или котлон, където то би могло болезнено да пострада.
При счупване на кост, най-добре е да отведете птичето незабавно при ветеринарен лекар. След наместване на костта и превързването му, най-добре го отделете в по-малка клетка и му осигурете много спокойствие и силна храна.
След 2 до 3 седмици превръзката може да бъде свалена и папагалчето върнато при другите птички. При всяко съмнение за заболяване и лечение отделете вашето папагалче под карантина докато не се уверите, че то отново е здраво. Това ще ви улесни и ще предпази останалите птички.

Всеки обикнал истински малкото вълнисто папагалче неминуемо стига до неговото развъждане. В Европа развъждането на шарените австралийски птички става популярно още в средата на ХІХ век и започва оживена търговия с тях. Нарастващият интерес води до масово улавяне и транспортиране на цели ята, което принуждава австралийското правителство през 1894г. да въведе забрана за износа на вълнистите папагали, която важи и до днес. Естественият цвят на тези птички е зелен с жълта глава, от която към гърба и перата гъсто са изписани малки черни вълнички. Това е най-добрата маскировъчна украса. В резултата на дългогодишна и задълбочена селекция, обаче днес сме свидетели на всякакви цветови комбинации (от чисто бяло до тъмно мастилено сиво-синьо) с или без вълнист рисунък. Единствено червения цвят и неговите производни липсват в тази богата палитра.
Радост за окото представляват две папагалчета, които взаимно си почистват перцата, целуват се, мъжкият храни женската или изпълнява брачният си танц около нея. Въпреки, че това е сигурен критерий за оформена двойка, съществуват други изисквания, които собственикът трябва да предприеме, за да се радва на здраво, добре отгледано младо поколение. Аз ви съветвам като начало, бъдещите родители да бъдат на възраст не по-малко от една година, въпреки, че вълнистите папагалчета са полови зрели доста по-рано. Все пак организмът им трябва да е укрепнал и добре развит. Важно е те да са правилно отглеждани, пълноценно хранени и в здраво физическо състояние – както бе описано по-горе. Болни или тежко боледували с видимо не добър вид или вродени физически увреждания папагали, не се препоръчват да се допускат до размножаване.
И нещо последно, което трябва да напомня, преди да подтикнете своите любимци към размножаване – ако имате 2 двойки вълнисти папагалчета, след излюпването на малките пиленца в клетката ще цвърчат средно 12 птички. Трябва да сте съвсем сигурни, че това няма да безпокои вашите близки и съседи първо и второ, ако не можете или не искате да имате толкова голямо ято, предварително подсигурете надеждни бъдещи “домове” за младите папагали.
Често срещано твърдение, е че за да оформите двойка, която да пристъпи към гнездене, трябва да имате 2, 3 или повече двойки папагали, които да живеят заедно и сами да се “харесат”. Това до известна степен е вярно с оглед на тяхното естество – вълнистите папагали в своята родина живеят на големи ята от които са неразделна част. Но не винаги е така. Всички мои двойки, които бяха оформени и живееха отделно, отгледаха здраво потомство. Ако вие имате една двойка, недейте непременно да купувате втора. Наблюдавайте птиците. Взаимното хранене, почистване и ухажване са сигурен белег за бъдещо “семейство”. Ако все пак птиците ви са упорити, разделете ги за известен период и с радост ще забележите след това колко нежни са една към друга. Има двойки, и които след дълги опити не пристъпват към чифтосване. В този случай ще е по-добре да потърсите нови партньори.
Австралийските вълнисти папагалчета са хралупни птици – отглеждат своите малки в хралупи по дърветата. Следователно, като начало трябва да се сдобиете с дървена къщичка, която да закачите отвън на кафеза в горен ъгъл. Общо взето моделите са два: вертикална – с размери на основата 17х17 см и височина 25 см, но аз ви съветвам да се насочите към вторият вид, който е с размери на дъното 17х25 см и височина 15 см. Основата трябва да бъде от по-дебело дърво в единия край на което се издълбава ямка, където женската снася яйцата. По този начин те не се разпиляват и търкалят. В срещуположния горен ъгъл изрежете дупка с диаметър около 4 – 4,5 см и под нея промушете кацалка, която да преминава през цялата къщичка успоредно на късата й страна и стърчаща 10 см навън.
Снабдете бъдещият “родилен дом” с подвижен капак, за да можете да контролирате гнездото, да отстранявате своевременно счупените яйца или умрели пиленца. Посипете дъното със ситни дървени стърготини. Вашата женска сама ще избере дали да ги остави или изхвърли през отвора навън (в природата папагалчетата мътят направо върху голото дъно на хралупата). И накрая снабдете малкото съндъче с две кукички за прикрепяне към кафеза. Поставете къщичката в най-спокойният ъгъл, сигурно защитена от сътресения. Силни външни шумове или дразнения могат да откажат мътещата женска.
В така приготвената клетка с къщичка се поставя оформената двойка папагали. Много скоро ще забележите как женската проучва отвора, влиза и излиза от къщичката. През този период можете да наблюдавате и самото чифтосване. Мъжкото вълнисто папагалче е единствената птица, която по време на оплождането прегръща женската с едното си крило. Засилете храната, за да може женската пълноценно да оформи яйцата. След няколко дни се появява първото яйце и през ден всяко следващо. Мътенето трае 18 дни и малките се излюпват в порядъка на снасянето на яйцата. За около 35 дни новоизлюпените се превръщат в самостоятелни млади птици, за това през този период е от особена важност многообразното, пълноценно и достатъчно даване на храна, която малките приемат полусдъвкана от своите родители. Не забравяйте винаги прясната вода за пиене със стайно температура. Нарастващият организъм се нуждае от много течности. Малките се раждат голи и слепи, но удивително бързо наддават. На 16 или 17-ят ден теглото им е като това на възрастните птици около 30гр. На 6 или 7 ден се отварят очите, а след 11, 12 дни перушината е напълно развита. До 5 седмици след излюпването си малките напускат гнездото, а родителите им се подготвят за ново мътене. Съветвам ви да не допускате една двойка да мъти повече от 2, или ако са били малко на брой пиленцата, 3 пъти годишно. В противен случай женската много се изтощава, може и да умре. Напомням ви отново да спазвате стриктна хигиена в кафеза, а след приключване на мътенето почистете и къщичката с топла вода. От тук нататък изцяло във ваши ръце е желаната селекция. Не забравяйте само, че не се допускат близкородствени кръстоски!
Чрез дългогодишен селекционен подбор, запазване и развиване на определени признаци днес съществуват вълнисти папагалчета наречени “изложбен (немски) стандарт”. Те са видимо по-едри и по-перести, с издути напред гърди, широк разкрач, 60о стойка на тялото, много голямо чело и не на последно място разкошна глава с разперени и гъсти, подобни на качулка перца. Тези папагалчета се отглеждат от любители селекционери и обикновено не се продават в магазините. На техния истински разкош можете да се насладите на специалните орнитоложки изложби, откъдето с малко повече късмет можете да закупите подобна птица.
Бъдете сигурни, че цената, която ще ви поискат ще надхвърли тази в магазина, но повярвайте ми придобивката си струва. Ще станете собственик на нещо, което само “шепа” хора притежават.
Дългогодишните ми наблюдения и опит в развъждането на тези птици, разкриха пред мен и разлики в поведението и държанието им. В сравнение с обикновените вълнисти папагали, “стандартите” са определено по-спокойни и по-тихи – по-лесно подлежат на опитомяване, не са толкова страхливи, по-рядко издават характерните крясъци на вълнистите папагали. Много по-очарователни! Именно папагалче “стандарт” показа при мен феноменални способности в подръжаване на човешката реч – на първият месец от излюпването си произнесе своето име – Жоко, а в средата на третият месец, отчетливо произнесе фразата, която повтаря и днес “Двеста пържени кита, сто варени акули, дайте ром на капитана!” :)

Може би за повечето от вас тази тема представлява най-голям интерес. Един предан, опитомен и добре обучен папагал е незаменим “приятел”. Точно там си крие най-силно голямата любов към тези малки птички.
Ще започна с това, че ако искате усилията ви да се увенчаят на 100% с успех, папагалчето трябва да попадне във вашите ръце буквално от гнездото. 30-35 дни след излюпването е подходящото време за това, естествено след като се убедите, че то може да се храни само. Гледано самичко и под ваши грижи, много скоро ще ви възприеме като член на своето общество и ще ви допуска до себе си и обича безрезервно. Естествено този вариант е допустим само при положение, че познавате човек, който развъжда вълнисти папагали и ви разреши да си вземете. Пак повтарям – това е идеалният вариант, но разбира се в никакъв случай единствен. Когато решите да закупите вашето папагалче от магазина изберете млада птица. Наблюдавайте предложените птички внимателно и дълго. Цветът на восковицата (областта между клюна и челото, където са дихателните отвори) при младите вълнисти папагали е оцветена в розово (при по-възрастните мъжки е синя, а при женските от мръсно бяло до кафява). Очите са друг сигурен белег – на възраст 1-2 месеца те са изцяло тъмни без ирис, който се появява малко по-късно и е жълтеникав на цвят. Ако никоя птичка няма подобни белези ви съветвам да изчакате няколко седмици (непременно ще се появят нови) или потърсете друг магазин.
Не винаги се доверявайте на думите на продавача – все пак това е неговата работа – уверете се сами, че птицата ви е млада и в отлично здраве за да ви радва и бъде ваш приятел през следващите 10, а при добро гледане до 15 години.
Когато донесете вашето птиче в къщи, най-добре в тъмна кутийка, отворете я пред вратичката на вече приготвената за него клетка и го оставете само да влезе в нея, дори да чакате дълго за това. Никога не се опитвайте да го хванете с ръка, плашите или гоните. Поставете клетката на нивото на погледа ви. Зрителният контакт е първото много важно нещо.
Нека няколко дни то да свикне с новата обстановка и околните предмети. Избягвайте резки движения и силни шумове около клетката, през цялото време на обучението. Най-напред опитайте да се приближите, докато папагалчето се храни. В началото може би то ще се уплаши, но много скоро ще започне да приема равнодушно присъствието ви. Втората стъпка е даването на храна през решетките. Това вероятно ще ви отнеме повече време дори, ако трябва прибегнете до хитрост – оставете птичето няколко часа гладно и след това му предложете някое лакомство. Ако то все пак откаже не продължавайте да го държите гладно, а опитайте на другия ден.Все пак не мъчете пилето!Важното е да не бързате.
Следващият етап е да промушите ръката си в клетката и при късмет и много търпение папагалчето ще стъпи на нея за да си клъвне семенце. Това вече може да смятате за първи успех. Не забравяйте! Никога не гонете и не хващайте птичето. Това го плаши и постигнатото със седмици може да рухне за минути.
След като вашият пернат любимец стъпва, взима храна от ръката ви, е време да го извадите от кафеза. Много внимателно и бавно се опитайте да поставите птичето върху неговата клетка. Ако то литне – не го гонете. Предварително затворете прозорците и дръпнете пердетата. Папагалчето ще направи кратък полет и ще кацне на удобно, обикновено на високо място. Приближете се до него, като му говорите с равен тон и бавно протегнете ръка. Подходете ниско към крачетата му, дори леко го допрете за да го подканите да стъпи на ръката ви, след което продължавайки да му говорите го приберете в клетката и не забравяйте да го възнаградите. Ако все пак птичката откаже да се прибере не я насилвайте, дори ако трябва там да прекара нощта. Поставете клетката на видимо за него място и бъдете сигурни, че много скоро, огладнялата птица ще се прибере. По нататък обучението продължава в долитане на птицата и кацане на ръката ви по команда или жест. Моите опитомени папагалчета изпълняват това при помахване на високо вдигната ръка. Отново не забравяйте за лакомствата – награди. Само така птицата може да разбере, какво се иска от нея.
Подсвиркванията и високите крясъци са естествени за вълнистото папагалче. Често пъти по този начин то напомня за себе си и всяко скарване или викане от страна на собственика, папагалчето приема като заслужено внимание. Много по-добре би било, ако при подобно поведение бързо се обърнете и излезете от стаята и се върнете, когато папагалчето спре да кряска. Поговорете му и го възнаградете. Много скоро то ще научи урока.
Друг много лош навик у някои питомни вълнисти папагалчета е хапането. Острите им клюнове могат да причинят неприятна болка. И в този случай не се карайте и не заплашвайте птицата. Вместо това леко я тупнете по клюна и веднага я приберете в клетката.
Бутане на макарички, търкаляне на топчета, дори донасяне на малки предмети, както и прехвъркане от едно указано място на друго е само малка част от акробатичните дресури на вашият малък пернат приятел. Обучението в говор е атрактивен завършек на цялото ви старание и търпение до тук. Трябва да отбележа, че подражаването на човешки говор е резултат от социалната връзка на птицата с човека т.е. няма начин вашето папагалче да проговори, ако то не е питомно. Използва способността си да подражава на човешки звуци и думи само защото ви чувства част от своето общество и обича като такъв.
Съществува твърдение, че мъжките папагалчета по-добре се научават да “говорят” и може би до известна степен това е така, въпреки, че има доста отличници и сред женските. Често пъти думичките и изразите са неразбираеми за странични хора, защото са изградени върху цвърчащи и свистящи звуци характерни за вълнистите папагалчета. Но пък други се изговарят с поразителна ясност. Установено е, че женските и детските гласове са по-подходящи за обучение в говор т.к. са по-високи. Обикновено най-напред птичката научава своето име, което най-често чува. Най-подходящо за това са сутрешните и вечерните часове. Без значение дали папагалчето ви е на пръста или в клетката, когато му говорите, това, че то премигва бавно с настръхнала перушинка, като в положение на дрямка е сигурен белег, че то ви слуша. Научете птичката не просто безразборни думи. Нека да знае вашият адрес и телефон, при влизане на човек в стаята да казва “добър ден”, а при излизане “довиждане”. Повикът “ало” или “кой е” са също част от репертоара. “Аз съм умно папагалче”, “обичам те”, “дай целувка” и още много други изрази могат да ви радват и карат да се смеете дълги години.
Веднъж спечелите ли малкото австралийско вълнисто папагалче, то ще ви обича безрезервно винаги, ще се превърне във ваш верен приятел, палав игривец и неуморим бъбривко през всичките години на съвместното ви съжителство.

Преди да ви помогна в избор на млада и здрава птица съм длъжен да ви помоля, решението ви да се базира на малко по-висока отговорност. Естествено то ще бъде ваше, но за доброто на птицата е по-задълбочена ви преценка. Често пъти ме питат: “Какъв папагал да си взема?”- аз не бих посъветвал никой да гледа какъвто и да било папагал, ако не е убеден, че ще бъде с него до край. Освен разнообразната и пълноценна храна и достатъчното място за свободен полет, папагалът /особено ако е сам/ се нуждае от ежедневната компания на своя собственик. Той ще ви чака с нетърпение да се приберете от работа, за да си “побъбри” с вас или да ви изпее радостната си песен. Ако в забързаното и уморително ежедневие, вие не намирате време за него, ако го оставяте на тъмно, за да не кряска, вместо да му обърнете внимание, ако го държите постоянно затворен, за да не цапа, ако го стряскате и удряте за да извърши желаните от вас неща, по-добре се откажете от идеята. Никога не забравяйте, че представителите на голямото семейство папагали са изключително чувствителни животни. Много по-чувствителни от което и да било куче. И ако взимайки предвид казаното по-горе, вие направите своя избор и се спрете на папагалът Nymphicus hollandicus, мини какаду, папагалът Нимфа или с други думи просто корела, то можете да пристъпите към неговото закупуване. Искам да ви напомня, че предварително трябва да сте оборудвали неговият бъдещ “дом”, за който ще стане дума по-долу.
Както при избора на всеки друг папагал, ви съветвам да се насочите към закупуването на млада корела. При тях цветът на оперението е по-блед, а и като цяло птиците са по-малки – на около 10 месечна възраст достигат максималните си размери. Направете сами своя избор за да сте сигурни, че ще се радвате на здрава птица дълги години. Общо взето корелите се предлагат целогодишно. На практика имате доста голям избор. Не се ограничавайте до птиците в кварталния зоомагазин. Посетете и други, където оборотът е по-голям, респективно търсенето. Това предполага по-редовно зареждане с млади птици.
Разгледайте добре магазина и особено волиерата с птиците. Лошата хигиена е сигурен белег за развитие на болести. Наблюдавайте от разстояние корелите без да ги стряскате. Откажете се от умърлушените птици с настръхнали пера, стоящи безучастно, дори цветът им да ви харесва. Изберете веселите, подскачащи, цвърчащи, чоплещи, закачащи се птици. Когато се спрете върху няколко корели помолете продавачът да се приближи към клетката и да протегне ръка. Изберете птицата, която най-малко се плаши – тя ще бъде по-лесно опитомена. Накарайте продавачът да ви я хване. Обърнете я и духнете под опашката й. Клоакалният отвор и перата около него трябва да бъдат чисти. Без зачервявания и слузести следи. По краката, очите и човката не трябва да има израстъци или петна. Откажете се от птици с прекомерно израстнали нокти или клюн, дори привидно да са здрави. Те най-вероятно са доста стари. Пипнете крачетата, разгънете крилете, опипайте коремчето и гърдите. Не трябва да има никакво изменение на костите. Перата на птицата трябва да са бляскави и гладки. И най-накрая не купувайте корела, чийто външен вид и поведение с нещо ви притеснява. Не избързвайте с покупката ако не сте сигурни, че това е вашата нимфа. В края на краищата какво са месец-два изчакване, на фона на 15-20 години съвместно съжителство.

Преди да започна с подходящата клетка за вашата корела, искам да ви кажа няколко думи за нейното транспортиране. Съветвам ви да пренесете вашата птица от зоомагазина до домът ви в картонена кутийка, плътно затворена с няклко дупчици за въздух. Не я поставяйте в кафеза по време на пренасянето. Вече споменах, че корелите са много плашливи птици и вероятността да се нарани е много голяма. От друга страна, ще трябват дни, а може би седмици, птичето да се отърси от преживяния стрес. В тясната и най-вече тъмна кутийка, корелата ще остане кротка през целия път. Не забравяйте, че това може да продължи само няколко часа. Възможно е, в зоомагазинът да не разполагат с подходяща кутийка, затова ви съветвам предварително да се снабдите с такава.
След като се приберете с вашия нов папагал следва още една много важна стъпка – настаняването. Никога не го правете насила. Отворете кутийката и я поставете на дъното на кафеза. Ако не може да влезе, просто я долепете до отворената вратичка и се въоръжете с търпение. Никога не изсипвайте птицата в клетката. Това ще я изплаши и ще създаде негативни първи впечатления у нея. Най-вероятно корелата ще остане дълго време в тъмната кутийка, където се чувства сигурно защитена, но рано или късно търпението ви ще се увенчае с успех. Тогава леко извадете ненужната вече кутийка и затворете вратичката.
Поставете клетката на височина не по-малко 1-1,5 метра в някой спокоен, защитен от течение и пряка слънчева светлина ъгъл. Съветвам ви да се насочите към клетката с най-простата правоъгълна форма, снабдена с подвижно дъно за поддържане на добрата хигиена. Тук бих ви посочил минималните необходими размери – дължина 70-80 см, широчина 30-40 см и височина – 45 см. Птицата ткрябва да може свободно да размахва крилбе във всички посоки. Не забравяйте, че такъв кафез е подходящ само за една корела. За тези, които искат да притежават една или повече двойки, идеално решение би била стайна волиера с дължина не по-малка от 1,5 м. Тук трябва да направя едно много важно напомняне – корелите са единствените папагали, които “смазват” своите пера посредством прах. Ежедневният боклук е неизбежен и всички членове на вашето семейство трябва да са съгласни с вашето предприятие. За да отидеме още по-далеч, ще кажа, че най-оптималния вариант за вас и вашите птици би бил – просторната градинска волиера. Вашето въображение може да избере размери и начин на направа. Аз ще отбележа само, че волиерата трябва да е добре защитена от вятър, лесно достъпна от вас за почистване и снабдена с вътрешно /закрито/ помещение, където птиците нощуват, мътят и зимуват. В най-студените дни температурата там не бива да пада под 15 ?С.
Но да се върнем на обикновената клетка за вашата корела. Тя трябва да бъде снабдена със следните аксесоари – поилка, хранилка за семена, паничка за кълнове, меки храни, плодове, зеленчуци, паничка за пясък примесен с натрушени яйчени и мидени черупки /предварително изпечени/, къпалка /ваничка за къпене/. Пръчките за кацане изработете сами. Насочете се към меко дърво /липа, топола/ и не забравяйте общовалидното правило – когато птицата стъпи на кацалката, не трябва да си допира пръстите от долната страна. Направете ги с различен диаметър. Така корелата ще упражнява мускулите на своите крачета и сама ще избере най-удобното за нея място. Кацалките трябва да са разположени така, че хранилките, поилките и купичките да не се зацапват с екскременти. Бих ви посъветвал, също така, да застелете дъното на кафеза с вестник, които да подменяте. Това ще е по-удобен начин за вас да почиствате дъното, а и ще имате по-добра възможност да наблюдавате птичите изпражнения, по които можете да откриете евентуално заболяване. Можете да поставите в клетката стълбичка, люлка или друга играчка, към която вашата корела проявява интерес, но не претрупвайте и не стеснявайте пространството й. И най-накрая – ушийте калъф, с който нощно време да завивате клетката. Това ще предпази спящата птица от течения, към които тя е чувствителна, а на вас ще ви удължи сутрешната сладка дрямка, необезпокоявана от крясъците на корелата.

За основна храна на корелите можете да давате зърнената смеска за вълнистите папагали, като й добавите малко слънчогледови семки, а именно: 30% просо; 15% канарено семе; 20% овес и 35%слънчоглед. Спокойно можете да добавите и по няколко зърна царевица, жито, ленено семе, коноп и общо взето семена на почти всички видове тревни растения. В зоомагазините се продават специални смески за средноголеми папагали, допълнително обогатени с витамини и минерали. Преди да закупите такава, не забравяйте да обърнете внимание на срока на годност. Пак от магазина можете да купите витаминни добавки. Най-често те се разтварят във вода за пиене в определни дози. Искам да ви обърна внимание на особено голямата нужда на корелите от свежа зеленина. Но не предлагайте на вашият любимец купените листни зеленчуци, дори и след обилно измиване. Те със сигурност са третирани с хербициди, които могат да се окажат смъртоносни. Най-подходящото зелено растение, което задължително трябва да присъства на трапезата на корелата са листата от глухарче. Има ги през по-голямата част от годината. Предлагайте ги измити и подсушени. Клонки, заедно с пъпките са друго лакомство за корелите. Изберете върба, липа, топола, бреза. Нека дърветата не се намират в близост до преминаващи автомобили, паркинги, гаражи и др. Ябълки, круши, шипки, моркови, банан, цитрусови плодове – голямо е разнообразието от плодове и зеленчуци, които можете да давате на вашия пернат любимец. Варена царевица, ориз, жито, овесени ядки, парченце черен хляб накиснат в мляко, орехи – всичко това корелата приема с охота, но не прекалявайте! Ограничаването на пространството за движение и даването на високо калорична храна в големи количества, може да доведе до затлъстяване и редица заболявания. Поилката може да остане пълна в продължение на няколко дни, но не чакайте да свърши. Поднасяйте вода ежедневно. Подменяйте и веднъж седмично паничката с пясъка.

Всеки, истински обикнал своите питомци желае да се радва на отгледаното от тях потомство. За щастие при корелите това не е никак трудно. Препоръчвам ви да пускате в размножаване птици навършили 1 година. Трябва да сте сигурни, че те са здрави, силни и достатъчно развити. Истинско удоволствие ще ви доставят виртуозните музикални строфи от песента на мъжката корела през време на ухажването. Общо взето корелите лесно оформят двойката си. Те се почесват взаимно, мъжкият храни женската, изпълнява брачни танци около нея, пее възбудено. Всичко това говори за новосъздадено семейство. Засилете храната през този период. Предлагайте много плодове, зеленчуци, варено яйце и най-вече безкрайно необходимите им кълнове /1 лъжица от основната зърнена смес се накисва във вода за 24 часа. След това се промива, подсушава и се похлупва с чинийка. След 24 часа семената вече са набъбнали, а след 48 часа покълнали. ВНИМАНИЕ! Предлагайте кълновете само сутрин и час, два след това ги изхвърляйте. Те бързо се развалят/. Относно размера на клетката искам да отбележа само, че добри родители стават, корелите, които имат достатъчно пространство за летене.
Въпреки, че нимфите, в своята родина Австралия са непретенциозни към гнездото си - те могат да мътят почти навсякъде /от дълбоки хралупи по високите дървета до гнезда свити в ниски храсти/ - аз ви съветвам да изработите къщичка , в която женската и малките ще се чувстват уютно. Къщичката се прави от дървени плоскости и има следните размери: основа квадрат 25 до 35 см – тя трябва да бъде от дебело дърво /2-3 см/, за да може в средата да се оформи малка ямка, където да се събират яйцата и височина на къщичката около 30 - 40 см. В горният край се пробива отвор с диаметър 8 см, през който птиците влизат и излизат. Под отвора поставете кацалка, а вътре в къщичката инсталирайте малка стълбичка, по която женската внимателно ще слиза. Направете горният капак подвижен /с малки пантички например/, за да можете да следите гнездото. Накрая посипете с дървени стърготини и окачете къщичката в горната част на клетката отвън. /Ако имате голяма волиера може да я закачите и вътре/. При наличие на две двойки корели, ще трябва да изработите за всяка от тях по една къщичка и да ги закачите на еднаква височина.
Една-две седмици след като сте закачили къщичката, женската снася 4-7 яйца през ден, които започва да мъти от появата на второто или третото. Мъжкият също участва в мътенето. Много важно е през този период птиците да не се безпокоят. След 21 дена се излюпват малките папагалчета, като за един ден се появяват 2-3, а другите през ден. Младите организми, които родителите изхранват се нуждаят от много храна и прясна вода ежедневно. Затова обърнете им повече внимание през този период. На възраст около 5 седмици, малките напускат гнездото и вече могат да летят.
Запомнете трите задължителни условия за отглеждане на здраво потомство: поддържане на изрядна хигиена, пълноценно и разнообразно хранене и максимално спокойствие.

Няма нищо по приятно от това вашата корела да каца и да взима храна от ръка или да пее заучени мелодии. Както и при вълнистите папагалчета, обучението ви ще се увенчае с успех толкова по-бързо, колкото по-млада е птицата. Като начало извършвайте всички операции в клетката бавно, без да плашите птицата. Нека разбере, че ръката ви не е заплаха за нея. Поднесете през решетките любимото лакомство на вашата корела. Не губете търпение, ако не се престраши да пристъпи. Опитайте пак. Никога не гонете и не удрайте птицата. Този дресировъчен похват е успешен при кучетата, но при папагалите може да разруши постигнатото с месеци. Приемането на храна от ръка е първият истински контакт на птицата с вас. Втората стъпка е кацането на ръка. За целта промушете ръка с някое лакомство в клетката. Тук отново ще ви е нужно търпение. При всяко действие, което птицата правилно извършва я възнаграждавайте. И повторете пак. Ще се учудите каква невероятна досетливост има опитомената корела. Играта с всевъзможни предмети и бизбройните комични ситуации ще са радост за вас и вашият питомец. Корелата на мой приятел беше научила да издърпва и оставя промушената игла при шиене. При всяко набождане, корелата издърпваше иглата с готовност да повтори действието. Не забравяйте наградата.
Корелите нямат славата на добри оратори, но за сметка на това са виртуозни музиканти. Наистина, нимфите могат да се научат да произнасят няколко думи, но всичко зависи от вашето постоянство. Изберете си кратка мелодия и я свирете на птицата сутрин и вечер за около 10-20 минути. Не забравяйте, че корелата не създава музиката, тя просто повтаря чутото. Затова ако вашата мелодия е изсвирена фалшиво, тя ще бъде възпроизведена точно по същия начин.

Най-важно нещо за дълголетието на вашата весела корела е нейното здраве. То зависи предимно от вашите грижи и условията, които сте й създали. Още при закупуването на птицата, аз бих ви посъветвал да й направите профилактичен преглед при ветеринар. Дори привидно здравата корела, може да има стомашно-чревни заболявания или паразити например. За целта поставете лист бяла хартия под пръчката, на която спи и на следващия ден занесете изпражненията й за изследване. Така най-точно ще се установи здравословното състояние на птицата. Искам да подчертая, че това може да стане само при ветеринарен лекар – орнитолог. Не просто ветеринар, а специалист по птиците. Намирам това уточнение за много важно!
Както неведнъж стана дума, задължително е непрекъснатото поддържане на добра хигиена. Всички кацалки, поилки, хранилки, легенчета, както и цялата клетка трябва да се измиват веднъж седмично с гореща вода. Не оставяйте да се натрупват купчинки изпражнения или застояла храна. Ежедневното изхвърляне на тези отпадъци ще ви отнеме не повече от 10 минути. При поддържане на такава чистота и пълноценно и балансирано хранене, птиците са много по-устойчиви на заболявания. Бих искал да ви обърна повече внимание на това, да запазите вашата корела здрава, отколкото на лечението й след като заболее. Как да разпознаем болната нимфа? Наблюдавайте нейното поведение. Ако стои безучастно с настръхнали пера, загуби апетит, пие много повече от нормалното вода, престане да подсвирква, ако изпражненията й са слузести или примесени с кръв, ако се появат петна или образувания по крачетата, човката, около очите, ако клоаката и перата около нея са зацапани или спластени, ако дишането е учестено и трудно или се чуват хрипове – това са все поводи за безпокойство. Най-доброто решение е незабавното посещение при ветеринарен доктор, или познат специалист. Възможно е да се предпише лечение на птицата, изискващо по-специални условия /по-висока температура, спокойствие, по-малка клетка, даване на лекарствени препарати и т.н./.
Нямате повод за притеснение, ако перата на вашата корела започнат да падат. Този процес се нарича линеене или смаяна на перушената. Нормално това става без видими изменения. Само перцата по дъното на кафеза могат да ви подскажат за процеса. Не така стоят нещата обаче, ако се забелязват оголени участъци по тялото на птицата. И в този случай потърсете помощ от специалист. Липсата на условия за катерене и ровене /както в природата/, са причина често пъти за прекаленото прорастване на ноктите. С този проблем бихте могли да се справите и сами. Хванете птицата с кърпа, като и покриете очите, поставете я в дланта си и й протегнето крачето. С остра ножичка отрежете само прорасналото връхче на нокътя и лекичко го загладете с пиличка. Внимавайте да не нараните кръвоносният съд, който е разположен там. Ако все пак това се случи, притиснете кървящият нокът за 2-3 минути с памуче, докато кървенето спре. Рядко пъти се наблюдава и прорастване на клюна. Обикновено това се случва, когато птицата няма свежи клонки и дървени пръчки, които да кълве. В този случай отново се посъветвайте с ветеринар. Възможно е вашата птица да киха. Това не винаги е признак за настинка. Може корелата просто да прочиства дихателните си пътища. Прозяването пък, най-вероятно сочи за намалено съдържание на кислород в стаята, която трябва да проветрите добре. Не оставяйте никога нимфата сама по време на свободният й полет из стаята. Има много места, на които тя може да се нарани, закачи или счупи свой крайник, а често пъти и да загине.
Дори цялостното отглеждане на вашата корела да е отлично, аз бих ви посъветвал веднъж годишно да я водите на ветеринарен преглед с лабораторно изследване на изпражненията. Уверявам ви, че сумата, която ще заплатите ще е нищожна, в сравнение със спокойствието, което ще си осигурите и удоволствието, което ще получите от правилното отглеждане на вашия пернат любимец, а това е най-важното за дълголетието на този хитроумен, весел и предан “приятел” наречен австралийска дългоопашата корела. Всичко е във вашите ръце!

Родът Agapornis включва девет основни вида неразделни папагали.

- Agapornis roseicollis – розовобузи – наред с масковите неразделни папагали те са едни от най-разпространените. Основният цвят е зелен. Бузите са бледорозави, а челото наситено, клюнът е бледожълт, задната част към опашката – светлосиня. Различаването на дватата пола е трудно. Розово-червеният цвят на лицето при женската не е така наситен, както при мъжкия, а е по- блед и поради това оформянето на двойка може да се окаже не лека задача. Розовобузите неразделни папагали издават силни, характерни писъци. На моменти могат да бъдат с доста зъл нрав към околните, но за сметка на това са изключително нежни и всеотдайни в отношенията си с парньора. Както повечето неразделни папагали, розовобузите не се отличават с особени имитаторски способности в подръжаването на човешката реч, но все пак биха могли да научат няколко думи или мелодия. В брачния период и двамата бъдещи родители участват в строежа и дооформянето на гнездото-къщичка. В продължение на около 23 дни женската мъти появилите се най-често от 3 до 5 яйца. Мъжкият изхранва мътещата женска и малките. Розовобузите неразделни папагали са непретенциозни към студа и могат да зимуват и във външни волиери стига да са защитени от особено опасните за тях въздушни течения. В резултат на подбор на тези птици се е получила особено привлекателна жълта мутация – “златни черешови розовобузи”- цялата птица е наситено жълта с изключение на розовото лице и синята задна част. За първи път такива птици са се появили през 1954 г. в Япония.

- Agapornis personata – маскови. Масковите неразделни папагали са едни от най-желаните кафезни любимци. Съществуват в няколко цветови вариации, включително може би и най-старата – синята (получена преди повече от 70 години). Характерни за този вид са червеният клюн, белите обръчи около очите и тъмната глава приличаща на маска.
Мъжкият и женската са оцветени еднакво, затова формирането на двойка е малко по-трудно. Обикновено женската снася 4-5 яйца, които мъти около 23 дни. Мъжкият изхранва самката и малките, които напускат гнездото след 6-7 седмици. Масковите неразделни папагали са много страхливи птици. Ето защо е добре първо да свикнат с обстановката и своя стопанин. Често пъти зародишите в яйцата загиват. Това се дължи на ниската влажност на въздуха в къщичката за мътене. Свежият въздух и относителната влажност не по-ниска от 60-70 % са условия, които ще увенчаят излюпването на малките с успех. Някои селекционери препоръчват къщичката за мътене да има двойно дъно, в което се поставя паничка с вода. През предварително направения тънък процеп в горното дъно, водата се изпарява и създава необходимия влажен микроклимат за яйцата. Две малки отверстия в страничните стени пък отвеждат излишните пари навън. Водата се отстранява след излюпването на пиленцата. Масковите неразделни стават полово зрели на около 12 м. възраст. Говорните им имитаторски способности са слаби, но гласът им е силен и проницателен.

- Agapornis fisheri – неразделни папагали на Фишер. Както и самото име подсказва, видът е наречен на името на своя откривател. Много подходящ за опитомяване, но ползващ се с по-малка популярност заради по-ограничените си възможности за цветови комбинации. Клюнът, челото и бузите са яркочервени. От двете страни и гърдите – червеното преминава в оранжево, а оранжевото в зелено. Крилата и гърбът са наситено зелени, а опашката синя. Цветът на двата пола е абсолютно еднакъв.
Периодът на мътене и изхранване на малките е приблизително същия, както при масковите. Неразделните папагали на Фишер са малко по-чувствителни към студа, ето защо е препоръчително помещението, в което се намират да се отоплява през зимата.
Следващите видове са значително по-малко разпространине (особено в България), затова само ще ги спомена. Начинът на хранене, отглеждане и развъждане са сходни:
- Agapornis taranta – абисински или чернокрил – един от най големите представители на рода. Преобладаващият цвят е зелен, преминаващ в черно по крилата и опашката. Половият диморфизъм при тези птици е ясно изразен – мъжкият е видимо по-едър и с яркочервено чело.
- Agapornis liliannae – ягодоглав
- Agapornis nigrigenis – чернобуз
- Agapornis swindernianus – зеленоглав
- Agapornis cana – сивоглав
- Agapornis pullarus – оранжевоглав

Отглеждането на неразделните папагали, въпреки, че има своите особености е сравнително лесно. Птиците от този род са подходящи за начинаещи любители. При избора на папагал ви съветвам да се насочите към двойка от един и същ вид (както вече споменах, неразделните папагали са изключително привързани един към друг). Разгледайте внимателно птиците, които се предлагат в зоомагазина. Видът им трябва да е весел с гладка, чиста и пъстра перушина. Уверете се, че могат да се хранят сами. Не трябва да има голи участъци по тялото, нито каквито и да било изменения по краката, очите и клюна. Областта под опашката трябва да е чиста, а изпражненията да не бъдат воднисти, слузести или премесени с кръв. Дишането трябва да е равномерно. Нормално папагалите спят на едно краче със силно извита назад глава, заровена в перушината. По-скоро различно от това положение е повод за по-внимателно разглеждане. Здравият папагал е изключително любопитен, весел и закачлив. Често подскача и прехвърча, издавайки характерни звуци и поддържа непрекъснат контакт със своя партньор и птиците от ятото. Не избързвайте с покупката! Външният вид на двойката не бива с нищо да ви притеснява. Уверете се, че бъдещите ви любимци са здрави птици.
След като вече сте направили своя избор, стъпка №2 е подходящата клетка и мястото за живеене. Специалистите препоръчват за една двойка неразделни папагали, клетка с размери 80 х 60 х 60 см. Разбира се по-голямото пространство никога не е излишно. Насочете се към изцяло метална клетка. Дървената бързо ще бъде унищожена от силните клюнове на птиците. Нека пръчките на поне две от стените бъдат хоризонтални, за да могат папагалите да се катерят по тях. Хубаво е дъното на кафеза да е подвижно за да може да се вади и своевременно почиства. Клетката трябва да снабдите и с някои задължителни аксесоари – хранилка за основната зърнена смес, хранилка за мека храна, плодове, кълнове и др., поилка, чинийка за пясък примесен с калциеви и минерални частици, ваничка за къпане. Различните видове играчки, които се предлагат почти във всички магазини, като огледалца, стълбички, изкуствени птички и други са подходящи, стига да не стесняват пространството за летене и птиците да проявяват интерес към тях. Много важно е кацалките да бъдат подходящи – голяма част от времето папагалите прекарват на тях. Не купувайте готовите пластмасови пръчки. Те са неудобни и могат да протрият кожата на крачетата. Аз бих ви посъветвал да изработите кацалките сами от меко дърво ( върба, липа, топола) с различен диаметър. Така птиците ще тренират мускулите на своите крачета и сами ще изберат подходящата за тях дебелина. Не забравяйте правилото – когато папагалчето е стъпило на кацалката, пръстите му от обратната страна не бива да се допират. Наистина след известно време вашите пръчки ще се окажат доста поизгризани, но това е важно за добре поддържаните клюн и нокти. А вие можете просто да ги подмените с нови. Разположете ги така, че хранилките, поилките и чинийките да не се зацапват с изпражнения. Не прекалявайте и с броят им. Нека преместването от кацалка на кацалка да става чрез прехвърчане.
Така оборудваната клетка поставете в някой тих, защитен от въздушните течения и пряка слънчева светлина ъгъл. Най-добре е тя да бъде разположена на нивото на очите. Така птиците ще свикнат по-лесно с хората и околните предмети. Можете да ушиете калъф, с който вечер да завивате птиците. Това ще ги предпази от стряскане през нощта, а на вас ще удължи сутрешната дрямка (неразделните папагали издават силни звуци, особено сутрин с първите слънчеви лъчи). През по-голямата част от годината бихте могли да изнесете клетката на балкона или в градината, където вашите птици ще се чувстват щастливи.
Достатъчното пространство за летене, наред с правилното и балансирано хранене са основни предпоставки за доброто здравословно състояние на вашите пернати любимци ( много често тясната клетка и лошо хранене водят до затлъстяване, загуба на перата, болести и смърт).
Основната храна на неразделните папагали е зърнената смеска. Специалистите препоръчват тя да бъде следната: просо (всякакъв вид) – 50-60%; овес и канарено семе – 30% и маслодайни семена и ядки ( слънчоглед, ленено семе, фъстък, орех и др.) не повече от 10-15%. Обикновено количеството семена, което изяжда един неразделен папагал дневно е около 25 грама. Разбира се това е условно и зависи от изядената друг вид храна, здравословното състояние и индивидуалните предпочитания на птицата. Когато купувате семената, обърнете внимание на външният им вид. Те трябва да бъдат гладки и цели без странични примеси, паяжинки или миши изпражнения. Много подходящи са предлаганите по магазините готови зърнени смески, обогатени с витамини и минерали. Проверете срока на годност за да сте сигурни, че храната на вашите папагали е пълноценна. Предлагайте им от време на време кълнове – особено през зимния период. Те са основен източник на ценни, жизнено необходими вещества. Приготвят се по следния начин: една лъжица от основната смес се накисва във вода за 24 часа. След това семената се изплакват с хладка вода, изцеждат и похлупват с чинийка или стъкленица. След 24 до 48 часа семената са набъбнали и покълнали (това е и удачен начин да проверите годността на зърната). Предлагайте кълновете сутрин и час, два след това ги изхвърляйте, защото те бързо се развалят (особено в по-топло време). Освен зърнена смеска, вашите пернати любимци се нуждаят и от редовно и достатъчно количество разнообразни плодове и зеленчуци. Старателно ги измивайте или белете преди да им ги предложите. Количеството на използваните препарати за растителна защита са безвредни за човека, но за птиците може да се окажат пагубни. Листата от глухарче са подходящ заместител на всички листни зеленчуци и предпочитана зеленина от папагалите. Варен ориз, царевица, жито, овесени ядки, яйце е също желателно да присъстват на трапезата на неразделните папагали поне веднъж седмично. Хляб натопен в чай или мляко или бисквита е любимо лакомство, но не бива да се прекалява, особено при птици с недостатъчно пространство за движение. Висококалоричните храни в големи количества водят до затлъстяване и редица болести.
Осигурявайте редовно в клетката свежи клонки от липа, бреза, върба, топола и други неотровни дървета. Папагалите обичат да се катерят по тях, да изяждат кората, пъпките и по-тънките клончета, а и по този начин поддържат своите нокти и клюн. Чистия ситен пясък и минералните добавки са задължителен елемент за всяка папагалска клетка. Сложете ги в чинийка, така, че да не се зацапват и веднъж седмично ги подменяйте с нови. С приемането им птиците улесняват своето храносмилане и набавят необходимите си микро-елементи. Водата за пиене трябва да бъде винаги прясна и чиста с умерена температура. В зоомагазините се продават различни разтворими витамини и минерали, които се добавят към водата за пиене, и които можете да давате, стига правилно да спазите предписаната дозировка. В природата неразделните папагали ядат различни ларви и насекоми, като по този начин си набавят необходимите протеини. В домашни условия освен твърдо свареното яйце, може да предлагате на птиците веднъж седмично малко парченце добре сварено пилешко бяло месо. Добре е диетата да бъде разнообразна, но по-важна е тя да бъде балансирана.
Неразделните папагали обичат да се къпят. В плитка чиния или къпалка налейте 2-3 см хладка вода. Птиците се боричкат и пърхат щастливо, а след това с часове оформят своето оперение. В топлите месеци на годината можете да предлагате “баня” на своите любимци ежедневно с изключение на периода на мътене, за да предпазите яйцата от прекалено охлаждане.

Неразделните папагали се развъждат сравнително добре в домашни условия, въпреки, че формирането на двойка е трудно (както споменах по-горе почти всички видове, подвидове и мутации имат еднакво оцветяване при двата пола). Само опитни специалисти могат да забележат външни разлики (при мъжкият главата е по-голяма или цветовете по-наситени и т.н.) и то при полово зрели птици. Затова най-добре е и почти сигурно, когато папагалите са няколко на брой от един вид. Нежното докосване с клюн, почесване и подреждане на перата, взаимното хранене и много други подобни ухажвания са сигурен белег за оформена двойка, готова да стане бъдещи родители. Препоръчва се неразделните папагали да се допускат до размножаване на едногодишна възраст – птиците трябва да са добре развити, здрави, силни, без заболявания или каквито и да било физически изменения. За да не се стига до проява на родителска агресивност (а неразделните папагали са по-агресивни по природа), двойката се отделя самостоятелно в клетка с размери 60-70 х 50 х 40 см, отвъншната страна, на която се закача къщичката за мътене. Тя се изработва от дърво и има размери на основата 15-17 см и височина 14-16 см. В горния край се прави отвор през, който птиците влизат и излизат свободно, а под него през цялата дължина на къщичката и стърчаща 10 см навън се фиксира кацалката. За по-лесно наблюдаване и контролиране на мътенето на яйцата и особено излюпването и изхранването на малките се изработва подвижен капак. Въпреки, че човешката намеса в някои случаи е задължителна – отстраняване на остри черупки, умрели пиленца и др. – не бива да се прекалява, защото неразделните папагали са доста плашливи и подобен стрес може да откаже женската и тя да изостави яйцата.
Поставете клетката с окачената къщичка за мътене и снабдена с всички принадлежности – кацалки, поилки, хранилки и др. В някой преди всичко спокоен и тих ъгъл. Засилете храната – твърдо сварено яйце, морков, ябълка, коричка хляб, кълнове, витамини и минерали и т.н. През този период можете да наблюдавате брачното поведение на двойката и да се убедите, че заслужено са наречени “птици на любовта”. Добре е в клетката да поставите малки клонки и сухи треви. Някои неразделни папагали сами донасят и използват строителни материали за гнездото си. Това е техен естествен процес. От 3 до 6 е обикновено броят на яйцата, които самката мъти средно около 23 дни (взависимост от вида и външните условия този период може да бъде малко по-къс или по-дълъг), след което се излюпват малките пиленца по реда на снасянето на яйцата. Те са слепи и покрити с нежен пух. Изхранването е задача на мъжкият. Осигурете достатъчно количество семена, мека храна и прясна вода. Обмяната на младия организъм е много бърза, респективно растеж и затова консумираното количество е голямо. На около десетдневна възраст малките пиленца проглеждат, а на седем седмици след излюпването си са напълно оформени и готови да излетят от гнездото. Тъй като те са на различна възраст, често пъти по-големите, вече излетяли папагалчета се прибират нощем обратно в къщичката, докато процесът не завърши окончателно. След това можете да свалите къщичката за мътене и да преместите птиците в клетка с повече простор, където малките пиленца ще се развиват и укрепват. Неразделните папагали могат да се размножават 2-3 пъти годишно, но това вероятно ще се окаже доста изтущително за родителите, а последните малки ще бъдат хилави и дребни. Ето защо истинският любител допуска този процес само веднъж през годината, за да се радва на грижовни родители и силни и жизнени малки.

Запазването на здравето на вашите птици е далеч по-лесна задача, отколкото тяхното лечение. Ето защо вашите усилия трябва да бъдат насочени основно към поддържането на изрядна хигиена. Почиствайте и измивайте с топла вода всички хранилки, поилки и съдове. Не оставяйте разпиляна храна по дъното на кафеза. Независимо дали подът на клетката е застлан с пясък или хартия, почиствайте го редовно от отпадъци и изпражнения. Кацалките също почиствайте редовно с топла вода. Папагалите много обичат да се къпят в резултат, на което водата се зацапва. Предлагайте им винаги чиста, хладка вода за къпене. Веднъж седмично измивайте цялата клетка основно с гореща вода. Не давайте на вашите птици храна в произхода, на която не сте сигурни, особено купените от пазара плодове и зеленчуци, най-вероятно третирани с отровни за тях препарати. Защитете клетката от течения. Както споменах по-горе папагалите понасят по-ниски температури, но към въздушните течения, дори топли през лятото са много чувствителни. Това може да доведе до някои заболявания, настинки и смърт. Наблюдавайте вашите пернати любимци. Ако те са умърлушени, стоящи безучастно с настръхнала перушина, ако не се хранят редовно или имат много вода, дори в студено време, ако дремят през по-голямата част от деня, то най-вероятно птицата е болна. Най-добрият съвет е възможно по-скоро да я отведете на ветеринар – специалист по птиците. Често пъти изчакването ден, два с надежда птицата да се оправи се оказва пагубно. Папагалите често пъти прикриват своите болестни симптоми – инстиктивно поведение, жизнено важно за оцеляване сред хишниците в дивата природа – и когато те се прояват, птицата е вече доста болна. Бързата и правилна намеса на специалист е задължителна. Спазвайте точно неговите инструкции и предписания. Ако се налага даване на лекарства, бъдете изключително внимателни с дозировката. Поставете болното папагалче в отделна малка клетка с по-висока температура и му отредете нужното спокойствие. Засилете храната. След като оздравее, направете още един профилактичен преглед преди да го пуснете в общата клетка. Това ще ви донесе спокойствието, че птичката ви е излекувана първо и второ, че останалите ви птици са в безопасност. Здравата птица е весела. Тя постоянно подскача, свирука и чопли. Проявява жив интерес към всеки нов предмет или звук. Храни се редовно. Перушината е гладка и чиста, опашката цяла, а областта под нея без следи от изпражнения, слуз или кръв. Изпражненията не трябва да бъдат воднисти или слузести (сигурен белег за заболяване). Кожата по крачетата гладка, областта около очите и клюна чиста. Научете се с времето да познавате поведението на вашите любимци. Някой път това може да се окаже животоспасяващо за тях. Нямате повод за притеснение ако перата на вашата птица започнат да падат. Това е нормален процес и се нарича линеене. Обикновено то се извършва през пролетта и есента. Старите пера се сменят с нови, но без да остават голи, неоперени участъци по тялото. В този период засилете храната и витаминните добавки. Пълноценната и добре балансирана диета, достатъчното пространство за летене и поддържането на добра хигиена са фактори изцяло зависещи от вас и абсолютно задължителни за жизнерадостното дълголетие на вашите “птици на любовта” – неразделните папагали. Всичко е във въшите ръце.

Латинското наименование на този род папагали е Platycercus, в който се отличават няколко вида:

- Platycercus eximius - пъстра розела – един от най-разпространения вид според приятелите на кафезните розели. Главата и гърдите са ярко червени с бели бузи, коремчето е жълто, преливащо в зелено, гърбът и крилата са с черни щрихи на жълтозелен фон и сини кантове от външната страна по дължината на крилото. Опашката е синя от вътрешната страна о от светло до тъмно зелена отвън. Подопашните пера са червени. Окраската на женските е малко по-бледа от тази на мъжките, бузите са мръсно бели, главата и клюнът са по-малки. Размерът на пъстрата розела е 30-33 см. В следствие на човешката селекция се е появила пъстра розела с много по-светла окраска и меки пастелни цветове.

- Platycercus ictorotis – жълто буза розела – един от най-малките представители на рода – 27-28 см. Мъжките се характеризират със следната окраска: яркочервено от главата, почти през цялото тяло до горния край на опашката. Бузите са жълти, откъдето произлиза и името. Гърбът прелива от червени пера с черни щрихи до синьо-зелени краски. Крилата завършват с две синьо-лилави ивици. Оцветяването на женската е по-бледо (червеното по-скоро е оранжево). Изключително миролюбива и тиха птица.

- Platycercus adscitus – бледоглава розела – бледожълта глава и бели бузи със синкав оттенък по края. Гърбът прелива от жълто в светло синьо-зелено с характерните черни щрихи. Коремчето е светло-синьо или зеленикаво-синьо с червени подопашни пера. Крилете са с лилаво окантване. Тялото е издължено, достига 32-33 см. Особено в размножителния период, бледоглавата розела може да бъде доста агресивна, затова е препоръчително да не съжителства с други птици.

- Platycercus elegans – червена или пенантова розела – един от най-привлекателните видове за любители и селекционери. Основния цвят на птицата е наситено тъмно червено. Бузите, гърлото, външните кантове на крилата и опашката са ярко сини, а вълнообразният рисунък по гърба и крилата е черен. Окраската на самката не се различава особено от този на самеца.

Други по-рядко срещани видове у любителите на кафезни птици са:
- Platycercus flaveolus – сламеножълта розела
- Platycercus caledonicus – жълтокоремна розела
- Platycercus venustus – черноглава розела
Името подсказва и тяхното оцветяване.
Въпреки, че бихте могли да си поръчате да ви доставят птица от чужбина, аз бих ви посъветвал да проявите търпение и да потърсите папагал в страната. Най-напред попитайте в зоомагазините – често пъти собственици на подобни екзотични птици, които по едни или други причини искат да се разделят с любимеца си остават свои координати там. Ако успеете да се сдобиете с такава домашна розела, би било перфектно, въпреки по-високата цена, която ще ви поискат. Уверявям ви, че тя си струва. Ако пък трябва да избирате сам измежду птиците на пазара, най-важното нещо е птицата визуално да ви хареса. Перцата трябва да са гладки, без голи участъци, опашката цяла без зацапвания по нея и клоаката с изпражнения, клюнът и краката чисти без изменения. Птицата трябва да бъде в добра кондиция, да разглежда с видимо любопитство, да се движи. Откажете се от умърлушена розела, видът, на която с нещо ви притеснява, дори да ви я предлагат по-евтино. Най-вероятно тя ще ви излезе скъпо.
След като вече сте направили своя избор на папагал, трябва да пристъпите към неговото настаняване вкъщи. Жизнено важно за розелата е достатъчно голяма клетка, където тя спокойно може да подскача и прехвърча. Тук трябва да отбележа, че по-големите клетки, които се предлагат на пазара и са подходящи за вълнисти папагалчета или корели са крайно недостатъчни дори за една розела, на която и е нужно много повече пространство за летене. Клетката с размери 120 х 60 х 60 см. е достатъчна за розелата само при условие, че й се осигурява ежедневно поне 1 час свободен полет из стаята.
Ако решите да отглеждате двойка, която да се размножава успешно ще са нужни доста по-големи размери на клетката. Розелите, както повечето папагали са чувствителни на течения, затова поставете клетката в някой спокоен, защитен както от въздушни, така и от пряка слънчева светлина ъгъл.

Менюто на розелите не се отличава особено от това на другите средноголеми папагли. Най-важно е то да бъде разнообразно и добре балансирано. Не бива да се прекалява особено с висококалоричните храни, защото движенията на птицата са доста по-ограничени отколкото в природата. Бихте могли да си изберете от магазина готови смески за средни или големи папагали, допълнително обогатени с витамини и минерални вещества. Внимавайте за срока на годност! Семената трябва да са гладки, без следи от паяжиники или миши изпражнения. Не трябва да имат лош дъх. Основната смес може да съдържа почти всички видове просо, канарено семе, овес. Към нея могат да се добавят слънчоглед, орехи, пшеница, млечна царевица, но не повече от 15-20 %, защото те са висококалорични. В природата розелите ядат семената на почти всички видове треви, цветя, ядки, плодов сок, евкалипт и акация, включително насекоми и техните ларви. Ето защо специалистите препоръчват на розелите да се дават и по няколко брашнени червейчета дневно. Твърдосварено яйце, парче бисквита или хляб, морков, ябълка, чушка, листа от глухарче, свежи клонки с пъпките от липа, бреза или топола, круша, пъпеш, грозде и т.н. е желателно да присъстват в менюто на папагала. Препоръчително е особено през зимния период, когато пресните плодове и зеленчуци са ограничени, на розелата да се дават кълнове. Те се приготвят по следния начин: една лъжица от основната смес се накисва във вода за 24 часа. След това се изплаква, изцежда и похлупва със стъкленица или чинийка. След 24 часа семената са набъбнали и са се пукнали, след 48 часа вече са прораснали. Предлагайте кълновете предимно сутрин и час, два след това ги изхвърляйте – те много бързо се развалят, особено в по топло време.
Подменяйте ежедневно водичката за пиене с прясна. Както и при другите папагали чинийката с чист пясък е задължителна. Също и минералните добавки – семиева кост, счукани миди и яйчени черупки и т.н. Предлагайте на вашата птица от време на време легенче с хладка вода за къпане. Много папагали практикуват водните бани редовно. Подберете дървените пръчки за кацане така, че когато птицата е стъпила, пръстите от долната страна да не се допират. Поставете пръчки с различен диаметър за да може розелата ви да тренира мускулите на своите крачета. Разположете кацалките така, че да не се зацапват с изпражнения хранилките, поилките, ваничките и т.н. Предлаганите свежи клонки от липа или върба са винаги приятни за катерене и чоплене, а и по този начин птицата поддържа своите клюн и нокти, за да не израстват прекомерно. Не претрупвайте клетката с излишни предмети. Нека розелата ви има достатъчно място за движение, защото то както и правилно и балансирано хранене са най-важни за дълголетието на вашия папагал.

Розелите в плен се развъждат добре, стига да са спазени някои основни изисквания. Най-добре е до размножаване да се допускат птици навършили 18 месеца, за да сте сигурни, че те са напълно развити. Възрастния самец е с по-ярко оперение, по-голяма глава и по-широк клюн отколкото на самката. Общо взето при наличието на мъжка и женска птица от един и същ вид, събирането на двойката не е трудно.
Друго много важно условие е големината на клетката. Специалистите препоръчват вдойка розели да се отглежда и развъжда в клетка с минимална дължина 2 метра.През този период могат да се наблюдават брачните танци и игри на самеца, придружени често пъти от любовната му песен. Розелите са склонни да прояват висока агресивност, затова им е необходимо по-голямо спокойствие. Гнездилката, която трябва да закачите в горната част на клетката представлява дървена къщичка с размери на дъното около 25 х 25 см и височина около 40 см. Дъното се насипва с 3-4 см. дървесни стърготини, а в горната част се изрезва кръгъл отвор с диаметър 7-8 см., през който птиците влизат и излизат. Под отвора през цялата дължина на къщичката се прекарва кацалка, която стърчи 15-20 см. навън. Някои любители на розели поставят малка стълбичка вътре в къщичката, по която птиците слизат внимателно и по този начин предпазват яйцата от счупване. Броят на яйцата, които женските розели снасят е различен в зависимост от вида (от 2 до 8), а периодът на мътенето варира от 20 до 24 дни. Около 5 седмици след излюпването малките напускат гнездото, но продължават да се хранят от родителите още известно време. Общо взето цветът на малките при повечето видове розели се различават от този на възрастните през първата една година от живота им.
Даването на храни богати на белтъчини и витаминни и минерални добавки е задължително през целият размножителен период. За изхранването и отглеждането на здраво и силно потомство се препоръчва розелите да се допускат до размножаване веднъж годишно.

Редовното почистване и измиване на всички хранилки, поилки, кацалки, ванички, играчки, както и на цялата клетка, поддържането на чистота е важно условие за доброто здравословно състояние на птиците и предпазването им от болести. Не допускайте в клетката и извън нея да има разхвърляни семена или хранителни остатъци. Почиствайте ги ежедневно. Наблюдавайте от време на време по старателно своята розела. Често пъти умърлушеният й вид е признак за разклатено здраве. Изпражненията не трябва да бъдат слузести, воднисти или примесени с кръв. Профилактичният преглед при ветеринар-специалист по папагалите веднъж, два пъти годишно е желателно. Той ще осигури спокойствие на вас и вашият пернат любимец. Не оставяйте папагалът при ежедневния му свободен полет из стаята сам. Вкъщи има безброй предмети, на които може да се нарани или закачи фатално. Ако забележите подобно нараняване или травма, незабавно потърсете ветеринарна помощ и спазвайте точно всички инструкции, които ви предпишат. Засилете храната и осигурете спокойствие на болната птица. След лечението направете отново профилактичен преглед.
Както и при другие папагали, така и при розелата отглеждана в плен може да се забележи прекалено израстване на ноктите. Това пречи на птицата и затруднява нейното движение. Може да стане причина за нараняване.С малко повече сръчност и смелост бихте могли да изрежете ноктите с остра ножичка и сами. За целта хванете розелата с кърпа, поставете я по гръб в дланта си и й покрийте главата за да я успокоите. Няма да е лошо, ако имате помощник, който да ви асистира. Протегнете едното краче на птицата и отрежете връхчето на нокътя, като внимавате да не засегнете нервът, който минава там. Ако това стане притиснете кървящото място с памуче за около минута, две докато спре ккървенето. Изрязяните нокти можете леко да загладите с пиличка. Ако обаче имате известни колебания в процедурата, по-добре не мъчете папагалът, а потърсете ветеринар. Той ще се справи бързо и сигурно. Пак към доктор трябва да се обърнете, ако розелата ви има изменения в клюна и се налагат корекции.
Искам да ви обърна още веднъж внимание, че по-добре е чрез поддържането на добра хигиена и правилно хранене да запазите здравето на розелата добро, отколкото да търсите добри начини за нейното лечение.

Още в края на 19 век австралийската розела се утвърждава като предпочитан пернат домашен любимец. Високата й досетливост в съчетание с преливащите ярки цветове във всички нюанси на дъгата я правят атрактивен приятел на всяко семейство.
Розелите не са сред най-добрите птичи оратори, но все пак биха могли да се научат на отделни думи, фрази и мелодии. Всичко зависи както от индивида, така и от вашето търпение и постоянство. Най-важно е птицата да ви приеме безрезервно, без страх. Много по-лесна ще е последвалата дресировка и обучение, за да се радвате на безбройните комични ситуации на вашият любимец.
Трябва да бъдете преданни в отношенията си с папагала, да не го удряте и плашите. Засвидетелствайте му вашето приятелство и бъдете сигурни, че той ще ви отвръща със същото през своите 20 и повече години живот.

ВЪЛНИСТО ПАПАГАЛЧЕ

КОРЕЛА /НИМФА/

НЕРАЗДЕЛНИ ПАПАГАЛИ

РОЗЕЛИ